Ларс Кеплер - Свидетел на огъня

Медиуме лице, което се представя че притежава паранормална дарба, способност да наблюдава взаимовръзки извън обсега на общоприетата наука.

Някои медиуми посредничат за контакт с мъртвите по време на спиритични сеанси, докато други предлагат напътствия, например чрез карти таро.

Опитите за връзка с мъртвите чрез медиум могат да бъдат проследени далеч назад в историята на човечеството. Още хиляда години преди рождението на Христа царят на Израил, Саул, се опитал да поиска съвет от духа на мъртвия пророк Самуил.

В цял свят полицията търси съдействие от медиуми и спиритисти при заплетени случаи. Това се прави много пъти през годината, макар да няма нито един документиран случай, при който медиум да е допринесъл за разрешаването му.

Елисабет Грим е на петдесет и една години, косата ѝ е прошарена в сиво. Има весели очи и когато се усмихне, се вижда как единият ѝ преден зъб е леко издаден пред другия.

Елисабет работи като медицинска сестра в „Биргитагорден“, специален дом за младежи, на север от Сундсвал. Институцията е частно стопанисван дом за грижи и настаняване, който приема осем момичета на възраст между дванайсет и седемнайсет години съгласно Закона за специални правила относно грижата за младежи.

Много от момичетата, които идват тук, имат в биографията си злоупотреба с наркотици, почти всички са се самонаранявали и страдат от хранителни разстройства, а доста от тях са склонни към насилие.

На практика не съществува алтернатива за затворените домове за грижи и настаняване с техните аларми на вратите, решетки на прозорците и заключени портали. Следващата инстанция обикновено са затворите и принудителната психиатрична грижа в света на възрастните, но „Биргитагорден“ спада към малкото изключения. Тук се настаняват момичета, на които да се помогне да се завърнат към света извън стените на някоя институция.

В „Биргитагорден“ отиват добрите момичета, както обикновено казва Елисабет.

Тя взема последното парченце черен шоколад, пъхва го в устата си и усеща сладостта и горчивото изтръпване под езика.

Раменете ѝ бавно започват да се отпускат. Вечерта се бе оказала бурна. А пък колко хубаво започна денят. Учебни занятия сутринта, игра и къпане в езерото след обяд.

След вечеря домакинката си тръгна и Елисабет остана сама в дома.

Персоналът нощем бе намален четири месеца след като холдингът „Бланшфорд“ придоби компанията за здравни грижи, част от която е „Биргитагорден“.

На ученичките бе позволено да гледат телевизия до десет часа. Самата тя седеше в сестринската стая и се опитваше да навакса с писането на куп лични оценки, когато чу гневни крясъци. Бързо отиде в стаята с телевизора и видя, че Миранда се бе нахвърлила върху малката Тула. Врещеше ѝ, че била путка и курва, смъкна я от дивана и я зарита в гърба.

Елисабет започна да свиква със склонността към насилие на Миранда. Жената се втурна вътре, отскубна момичето от Тула, отнесе един удар по бузата си и ѝ се наложи да кресне на Миранда, че поведението ѝ е недопустимо. Без повече разисквания Елисабет я поведе към приемната стая и после към изолатора в коридора.

Там ѝ пожела лека нощ, но Миранда не ѝ отвърна. Просто седеше на леглото, втренчена в пода, и се подсмихваше, докато Елисабет не заключи вратата.

Новото момиче Вики Бенет всъщност имаше час за вечерно събеседване, но времето не стигна за него поради конфликта между Миранда и Тула. Вики плахо посочи, че е неин ред за събеседването; когато то бе отложено обаче, тя се натъжи, счупи една чаена чаша, взе едно парченце и се наряза по корема и китките.

Когато Елисабет влезе, Вики седеше, захлупила лице с длани, и кръвта се стичаше надолу по ръцете ѝ.

Елисабет проми външните рани, залепи лейкопласт на корема ѝ, превърза дланите ѝ с бинт, утеши я и я нарича „миличка“, докато не видя бледа усмивка на лицето ѝ. За трета поредна нощ даде на момичето десет милиграма от успокоителното „Соната“, за да може да заспи.

Сега всички ученички спят и в „Биргитагорден“ е тихо. На прозореца в канцеларията е запалена лампа, която прави светът отвън да изглежда потънал в непрогледна чернота.