Ларс Кеплер - Свидетел на огъня

Светлосивата му риза е разкопчана и виси над черния панталон от костюма. Русата му коса е както обикновено разрошена и пистолетът е на леглото, прибран в кобура за през рамо.

Въпреки неспирните запитвания от различни експертни групи Юна е останал на поста си като оперативен инспектор в Националната полиция. Той е трън в очите на мнозина, понеже работи като вълк единак, но за по-малко от петнайсет години е разрешил повече заплетени случаи в Скандинавия, отколкото всеки друг полицай.

Миналото лято в Отдела за вътрешни разследвания на Националната полиция постъпи жалба срещу него, задето предупредил крайно лява екстремистка групировка за удар на разузнаването. Оттогава на Юна са отнети някои служебни задължения, без да е формално отстранен.

Шефът на разследването недвусмислено е дал да се разбере, че ще придвижи случая към прокуратурата, ако прецени, че съществува и най-малкото основание за образуване на дело.

Обвиненията са сериозни, ала точно сега Юна не го е грижа за евентуално отстраняване или предприемане на наказателни мерки.

Мислите му се въртят единствено около възрастната жена, която го последва пред църквата „Адолф Фредрик“ и му предаде поздрави от Руса Бергман. С тънките си ръце му показа две старомодни карти за игра на шиле 2 2 Хазартна игра, чиято популярност достига пика си в Швеция около 1750 година. Венецът е една от 42-те карти, с които се играе. — Бел.прев. .

— Това сте вие, нали? — попита жената. — И тук е венецът, короната на булката.

— Какво искате? — отвърна той.

— Нищо не искам — рече възрастната жена. — Нося ви поздрави от Руса Бергман.

Сърцето му започна да кънти. Ала си наложи външно да свие рамене и любезно да обясни, че вероятно става дума за грешка:

— Понеже не познавам никого, който…

— Тя се чуди защо се преструваш, че дъщеря ти е мъртва.

— Съжалявам, но не разбирам за какво говорите — отвърна Юна и се усмихна.

Усмихваше се, но гласът му бе станал чужд, отдалечен и студен, идващ сякаш изпод огромна канара. Думите на старицата кръжаха около него, искаше му се да я сграбчи за тънките ръце и да настоява да научи какво се е случило, обаче запази спокойствие.

— Трябва да вървя — обясни той и тъкмо щеше да се обърне, когато мигрената проряза мозъка му като с острие на нож през лявото око. Полезрението му бе замъглено от нащърбен, трептящ ореол.

Когато възвърна фрагменти от зрението си, видя, че са го наобиколили хора. Те отстъпиха, за да направят място на парамедиците.

Старицата беше изчезнала.

Юна бе отрекъл да познава Руса Бергман, предположил бе, че е станало недоразумение. Ала беше излъгал.

Защото той много добре знае коя е Руса Бергман.

Не минава и ден, без да се сети за нея. Той мисли за нея, но тя не би трябвало да знае нищо за него. Защото ако Руса Бергман знае кой е той, то нещо ужасно се е объркало.

Юна си тръгна от болницата след няколко часа и незабавно започна издирването на Руса Бергман.

Налагаше се да търси сам и поиска отпуск.

Според официалните регистри в Швеция няма лице на име Руса Бергман, ала в Скандинавия има повече от две хиляди души, които носят тази фамилия.

Юна систематично преглеждаше регистър след регистър. Преди две седмици не му оставаше нищо друго, освен да започне да рови из хартиените архиви на населението на Швеция. В продължение на столетия регистрацията по местожителство е била задача на Църквата, но през 1991 година задължението бе прехвърлено на Националната данъчна агенция, където тази информация понастоящем се съхранява в дигитализираната база данни.

Юна начена църковните регистри, започвайки от юг. Седеше в регионалния архив в Лунд с картонена чаша кафе пред себе си и търсеше Руса Бергман в картотеки с възможни дати на раждане и енории на кръщаване. После отпътува за Висбю, за Вадстена и Гьотеборг.

Замина и за Упсала, посети огромния архив в Херньосанд. Тършуваше из няколко стотици хиляди листа хартия с данни за дати на раждане, месторождение и родителски връзки.

Вчера следобед Юна седеше в регионалния архив в Йостерсунд. Сладникавият антикварен мирис на стари, осеяни с петна хартии, и папки с твърди корици изпълваше стаята. Слънчевите лъчи бавно се местят по високите стени, за миг проблясват в стъклото на неподвижно махало на часовник и продължават нататък.

Точно преди да затворят, Юна попадна на данни за момиче, родено преди осемдесет и четири години, което било кръстено Руса Мая в енория Свег в Хередален, област Йемтланд. Родителите ѝ се казваха Кристина и Еверт Бергман. Юна не можа да открие данни за тяхната венчавка, ала майката на момичето бе родена деветнайсет години по-рано като Кристина Стефансон в същата енория.