Ларс Кеплер - Свидетел на огъня

Намалява скоростта и завива по тесен чакълест път. Слънчевата светлина се провира през високите борове и струи между стволовете.

„Мъртво момиче“, мисли си Юна.

Докато всички са спали, едно момиче е било убито и положено в леглото си. Престъплението е било много жестоко и агресивно според преценката на местната полиция. Нямат заподозрян извършител, твърде късно е да бъдат затворени пътищата, но всички колеги в областта са информирани и комисар Уле Гунарсон води предварителното разследване.

Часът е малко преди десет, когато Юна спира и паркира колата пред външните ограждения на полицията. В дола жужи от насекоми. Тук в гората се е ширнала голяма поляна. Влажни дървета блестят в слънчевата светлина по склона надолу към Химелшон. На метална табела до края на пътя има надпис: „Биргитагорден“, Специален дом за младежи .

Юна се насочва към група червени постройки, които като в старовремско стопанство са скупчени около застлан с чакъл двор. Една линейка, три полицейски автомобила, бял мерцедес и три други коли стоят пред сградите.

Едно куче лае неспирно. Нашийникът му е прикачен на въже, вързано между две дървета.

Застаряващ мъж с мустак на морж, бирено коремче и омачкан ленен костюм е застанал пред главната сграда. Забелязал е Юна, но не го поздравява по никакъв начин. Вместо това си донавива цигарата и облизва хартийката. Юна прекрачва едно ново ограждение и мъжът тиква цигарата зад ухото си.

— Аз съм наблюдателят на Националната полиция — казва Юна.

— Гунарсон — отвръща мъжът. — Инспектор.

— Изпратиха ме да наблюдавам работата.

— Да, стига да не ни се пречкаш — казва мъжът и го фиксира с леден поглед.

Юна поглежда голямата сграда. Техниците вече са там. Светлина на прожектори изпълва стаите и прави всички прозорци да светят неестествено силно.

Полицай с пребледняло лице излиза през вратата. Закрил е устата си с ръка, слиза, залитайки, по стълбите, подпира се на стената, навежда се и повръща в копривата, около варела за дъждовна вода.

— И ти ще направиш същото, след като влезеш вътре — казва Гунарсон на Юна, като се подсмихва.

— Какво ни е известно засега?

— Не ни е известно нищо… Сигналът е подаден през нощта, обадил се е терапевтът на „Биргитагорден“… Даниел Грим му е името. Било е четири часът. Бил си у тях, в къщата си на „Брюксгатан“ в Сундсвал, и току-що му се били обадили от дома… Не знаел кой знае какво, когато позвънил на номера за спешни случаи, само че момичетата крещели и споменавали за много кръв.

— Та значи самите момичета са се обадили? — пита Юна.

— Да.

— Но не в централата за спешни случаи, а на терапевта в Сундсвал — уточнява Юна.

— Точно така.

— Сигурно тук през нощта е трябвало да има дежурен персонал?

— Не.

— А не е ли било редно да има?

— Предполага се, че да — отговаря Гунарсон с уморен глас.

— Кое от момичетата е позвънило на терапевта? — пита Юна.

— Едно от по-големите момичета — отговаря Гунарсон и поглежда в бележника си. — Казва се Каролин Форшгрен… Но доколкото разбрах, не Каролин е открила тялото, ами… Ужасна каша е, няколко от момичетата са погледнали в стаята. Гледката е дяволски неприятна, бих казал. Заведохме едно от момичетата в лазарета. Беше изпаднало в истерия и парамедиците сметнаха, че така ще е най-добре.

— Кои са пристигнали първи на място? — пита Юна.

— Двама колеги… Ролф Викнер и Соня Раск — отговаря Гунарсон. — Пък и аз бях тук… да кажем, в шест без петнайсет и тогава се обадих на прокурорката… Тогава тя взела, та намокрила гащите и се е свързала с вашите хора в Стокхолм… И сега ни дишате във врата.

Той се усмихва без грам приветливост на Юна.

— Имате ли заподозрян? — пита Юна.

Гунарсон си поема дъх и отговаря с поучителен тон:

— Моят дългогодишен опит ми подсказва, че трябва да оставим разследването да следва естествения си ход… Трябва да извикаме тук хора, да започнем да разпитваме свидетели, да намерим улики…

— Може ли да вляза и да огледам? — пита Юна, като гледа вратата.

— Не бих го препоръчал… скоро ще имаме снимки.

— Трябва да видя момичето, преди да бъде преместено — настоява Юна.

— Става дума за удар с тъп предмет, много жесток, много агресивен — обяснява Гунарсон. — Нападателят е висок. След смъртта си жертвата е била положена в леглото си. Никой не е забелязал нищо, докато едно от момичета не е трябвало да отиде до тоалетната и е стъпило право в кръвта, която била изтекла под вратата.