Ларс Кеплер - Свидетел на огъня

— Била ли е топла?

— Виж… не е хич лесно да се оправиш с момичетата — обяснява Гунарсон. — Те са уплашени и ужасно разгневени през цялото време, приемат на нож всичко, което им кажем, не слушат, крещят срещу нас и… По-рано се опитаха да минат през лентите, за да си вземат разни вещи от стаите, айподи, балсам за устни, якета, и когато щяхме да ги местим в малката сграда, две от тях избягаха в гората.

— Избягаха ли?

— А, тъкмо ги настигнахме, обаче… трябва само да ги накараме да се върнат доброволно, лежат на земята и настояват Рофе да ги донесе на конче.

Юна си облича предпазно облекло, изкачва стълбите до голямата сграда и влиза през вратата. Вътре в преддверието вентилаторите на прожекторите жужат и въздухът вече е топъл. Всяко ъгълче е облято от силната светлина. Из въздуха плавно кръжат прашинки.

Юна продължава бавно по предпазните килимчета, поставени върху широките дъски. На пода е паднала една картина и счупеното стъкло блести в силната светлина. Кървави следи от ботуши водят в разни посоки през коридора към външната врата и обратно.

Къщата е запазила стила си от времето, когато е била част от богат чифлик. Красивите цветове на рисунките, направени с шаблон по стените, блестят, макар и поизбледнели, и живописни традиционни мотиви, изрисувани от пътуващи художници от Даларна преди двеста години, все още се извиват по стени и около комини.

По-нататък в коридора стои един техник на име Йими Шоберг и обхожда със зелена светлина черен стол, който е напръскал с флуоресцентна боя.

— Кръв? — пита Юна.

— Не и на този — промърморва Йими и продължава да търси със зелената светлина.

— Открихте ли нещо неочаквано?

— Ериксон се обади от Стокхолм и ни нареди да не местим ни мушичка, преди Юна Лина да ни даде картбланш — отговаря той с усмивка.

— За което ви благодаря.

— Та всъщност още не сме започнали наистина — продължава Йими. — Поставихме тези проклети килимчета, заснехме всичко и… позволих си волността да топна памуче в следите от кръв в коридора, за да изпратя нещо до лабораторията.

— Добре.

— А Сири сне отпечатъците в антрето, преди да бъдат опропастени…

Другият техник, Сири Карлсон, тъкмо е разглобила месинговата дръжка от вратата към изолатора. Грижливо я поставя в хартиена торбичка и после отива при Юна и Йими.

— Той ще хвърли едно око на местопрестъплението — пояснява Йими.

— Гледката не е от най-приятните — казва Сири иззад предпазната маска, покриваща устата ѝ. Очите ѝ са уморени и изнервени.

— Наясно съм с това — отговаря Юна.

— Можеш вместо това да разгледаш снимките, ако искаш — предлага му тя.

— Това е Юна Лина — обяснява ѝ Йими.

— Извинявай, не знаех.

— Аз съм само наблюдател — казва Юна.

Тя свежда поглед и руменината се вижда под очите ѝ, когато отново поглежда нагоре.

— Всички говорят за теб — отвръща. — А аз смятам… аз… не ме е грижа за вътрешното разследване. Радвам се, че ще работим заедно.

— Аз също — отговаря Юна.

Стои неподвижно, заслушан в жуженето на лампите, и се съсредоточава, за да се подготви да поеме впечатленията, като устои на импулса да извърне поглед.

Юна отива до нишата и вратата без дръжка.

Заключващият болт с ключа е още там.

Затваря очи за момент и после влиза в малката стаичка.

Всичко е неподвижно и осветено.

Затопленият въздух е пропит с миризмата на кръв и урина. С усилие на волята вдишва, за да усети и другите аромати: влажно дърво, изпотени завивки и дезодорант.

Горещият метал на прожекторите звънти. През стените достига приглушен кучешки лай.

Юна стои, без да мърда, и си налага да разгледа тялото на леглото. Попива с поглед всеки детайл, макар да му се иска да си тръгне, да излезе от къщата и да продължи да върви през свежия въздух, докато не стигне мрака на гората.

По пода се е стекла кръв и е оцапала закрепените с болтове мебели и бледите библейски мотиви по стената. Кървавите пръски стигат горе до тавана и чак до тоалетната без врата. На леглото лежи кльощаво момиче в ранния пубертет. Нагласено е така, че лежи по гръб, с длани пред очите. Облечено е само с бели памучни гащички. Лактите прикриват гърдите му, глезените му са кръстосани.

Юна усеща как сърцето му бие, усеща как собствената му кръв приижда през артериите до мозъка, усеща как ударите на пулса кънтят в слепоочията му.

С усилие на волята си налага да гледа, да отбелязва и да разсъждава.