Ларс Кеплер - Свидетел на огъня

Кучето скимти под дървото, захапва повода, закачен за въжето, и после пак започва да лае.

Юна отива при двамата мъже, които си говорят пред малката къща. Предполага, че единият от тях е координатор на местопрестъплението, около петдесетгодишен мъж със сресан настрани перчем и тъмносиня униформена полицейска блуза. Другият не прилича на полицай. Небръснат е и има дружелюбни, уморени очи.

— Юна Лина, наблюдател от Националната полиция — представя се той и се ръкува с двамата.

— Оке — отвръща координаторът.

— Казвам се Даниел — представя се и мъжът с уморените очи. — Терапевт съм тук в дома… Дойдох веднага щом разбрах какво се е случило.

— Разполагате ли с малко време? — пита Юна. — Бих искал да се срещна с момичетата и ще е добре, ако и вие присъствате.

— Сега ли? — пита Даниел.

— Ако е възможно — отговаря Юна.

Мъжът примигва иззад очилата си и казва угрижено:

— Просто две от възпитаничките се възползваха от суматохата, за да избягат в гората…

— Открили са ги — прекъсва го Юна.

— Да, зная, но трябва да поговоря с тях — обяснява Даниел и внезапно на лицето му се разлива усмивка. — Настояват да се качат на конче на раменете на един полицай и само така щели да се приберат.

— Гунарсон със сигурност ще го уреди — отговаря Юна и се отправя към малката червена постройка.

Мисли си, че при тази първа среща ще се опита да „разчете“ момичетата, да види какво се разиграва в стаята помежду им, какво носят подводните течения под повърхността.

Ако някой е видял нещо, то другите от групата обикновено го показват несъзнателно, въртят се като стрелките на компас.

„Юна знае, че няма правомощията да проведе разпит, но трябва да узнае дали има свидетел“, казва си, докато се привежда и влиза през ниската порта.

Подът изскърцва под него, когато Юна влиза в тясната стая. Там има три момичета. Най-малкото едва ли е на повече от дванайсет години. Кожата му е розова, а косата бакъреночервена. Седи на пода, облегнато към стената, и гледа телевизия, шепне нещо под носа си и после няколко пъти удря тила си в стената, затваря очи за миг, след което продължава да гледа телевизия.

Другите две сякаш изобщо не го забелязват. Излежават се на диван, тапициран с кафяво кадифе, и прелистват стари модни списания.

Една психоложка от Окръжната болница в Сундсвал седи на пода до рижавото момиче.

— Казвам се Лиса — подема тя дружелюбно. — А ти как се казваш?

Момичето не отлепва поглед от телевизора. Дават повторение на австралийски сериал за тийнейджъри сърфисти. Звукът е силен и в стаята се разпространява хладно сияние.

— Чувала ли си приказката за Палечка? — пита я Лиса. — Често се чувствам като нея. Мъничка като кутре… А ти как се чувстваш?

— Като Джак Изкормвача — отговаря момичето със звънкото си гласче, без да отделя очи от екрана.

Юна влиза в стаята и сяда на един фотьойл пред телевизора. Едно от момичетата на дивана вперва в него големи очи, ала после с усмивка свежда поглед, когато той го поздравява. То е яко, ноктите му са изгризани и е облечено в дънки и черна блуза с надпис „Razors pain you less than life“ 4 4 Бръсначите те нараняват по-малко от живота (англ.). — Бел.прев. . Клепачите му са гримирани със сини сенки, а на китката си носи блестящ ластик за коса. Другото момиче изглежда по-голямо и носи срязана тениска с картинка на кончета, венче от рози с бели перли около шията, в свивките на ръцете има следи от убождания и под главата си е свило като възглавница милитъри яке.

— Инди? — глухо я пита по-голямото момиче. — Ти влиза ли да погледнеш, преди да дойдат ченгетата?

— Не искам да сънувам кошмари — лениво отвръща якото момиче.

— Горката малка Инди — дразни я по-голямата.

— Какво?

— Теб май те е шубе от кошмари, а пък…

— Да, шубе ме е.

— Леле — засмива се тя. — Такава шибана его…

— Затваряй си плювалника, Каролин! — извиква рижавото момиче.

— Миранда е убита — продължава Каролин. — Това е може би малко по-страшно от…

— Аз пък се радвам, че вече не трябва да я търпя — сопва се Инди.

— Ти си куку — хили се Каролин.

— Мамка му, тя беше куку, гореше ме с цигара и…

— Стига сте се държали като кучки — прекъсва ги рижата.

— И ме биеше с въжето за скачане — продължава Инди.

— Ама наистина си кучка — въздъхва Каролин.

— Ама абсолютно, признавам си, ако това ще те накара да се почувстваш по-добре — дразни я Инди. — Много е тъпо, че една идиотка е мъртва, но аз…