Ларс Кеплер: Свидетел на огъня

Смръщила чело, Елисабет седи пред компютъра и описва събитията от вечерта в журнала.

Наближава дванайсет часа и тя осъзнава, че дори не е успяла да вземе вечерното си хапче. Своята малка дрога, както обича да се шегува. Нощни дежурства и изнурителни дни са разбили съня ѝ. Обикновено взема десет милиграма „Стилнокс“ в десет часа, за да може да заспи в единайсет и да си осигури няколко часа почивка.

Септемврийският мрак е обгърнал гората, ала все още се вижда как гладката повърхност на езерото Химелшон блещука като седеф.

Най-сетне тя може да изключи компютъра и да си изпие хапчето. Загръща се с жилетката и си мисли, че чаша червено вино би ѝ се отразила добре. Копнее да си легне с книга и чаша вино, да чете и да си бъбри с Даниел.

Ала тази нощ е дежурна и ще спи в стаята за пренощуване.

Стряска се, когато Бустер внезапно се разлайва отвън на двора. Лае така ожесточено, че по ръцете ѝ полазват тръпки.

Много е късно, отдавна трябваше да си е легнала.

Обикновено по това време спи.

Когато компютърът угасва, в стаята става тъмно. Изведнъж се възцарява пълна тишина. Елисабет осъзнава звуците, които самата тя издава. Как пружината на офис стола изсвистява, когато тя става от него, как дъските на пода скърцат под краката ѝ, докато отива до прозореца. Опитва се да прогледне навън, но мракът отразява само собственото ѝ лице, канцеларията с компютъра и телефона, стените с изрисуваните с шаблон шарки в жълто и зелено.

Изведнъж вижда как вратата лекичко се отваря зад гърба ѝ.

Сърцето ѝ забива по-бързо. Вратата беше открехната, но сега е наполовина отворена. „Сигурно е от течението“, опитва се да си внуши тя. Кахлената печка в трапезарията засмуква огромни количества въздух.

Елисабет усеща как я обзема странна тревога, по жилите ѝ започва да пълзи страх. Не смее да се обърне, просто се е вторачила в отражението на вратата зад гърба си в тъмния прозорец.

Вслушва се в тишината, в компютъра, който все още бръмчи.

В опит да се отърси от неприятното усещане, тя протяга ръка, угася лампата на прозореца и се обръща.

Сега вратата зее широко.

Тръпки я полазват от шията и слизат надолу по гърба ѝ.

Таванът на коридора от трапезарията до стаите на ученичките свети. Тя излиза от канцеларията и тъкмо си помисля, че трябва да провери дали капаците на кахлената печка са затворени, когато внезапно чува шепот от ученическите стаи.

Елисабет застава неподвижно, загледана в коридора, и се ослушва. Отначало не се чува нищо, сетне отново го доловя. Лек шепот, така крехък, че едва може да бъде дочут.

— Твой ред е да жумиш — прошепва някой.

Елисабет стои като вкаменена и се взира в мрака, примигва отново и отново, но не може да различи никакви фигури.

Тъкмо си казва, че някое от момичетата говори насън, когато се чува странен звук. Сякаш някой е изпуснал на пода презряла праскова. И после още един плод. Тежък и влажен. Крак на маса проскърцва по пода и после още две праскови тупват долу.

С крайчето на окото си Елисабет долавя движение. Една сянка, която се приплъзва покрай нея. Тя се обръща и вижда, че вратата на трапезарията бавно се затваря.

— Почакай — казва, макар да смята, че пак вятърът прави течение.

Втурва се към вратата, хваща дръжката ѝ и усеща странна съпротива. Разиграва се кратка игра на дърпане, преди вратата просто да се отвори.

Елисабет влиза в трапезарията. Нащрек е и се опитва да обхване с поглед помещението. Набраздената от резки маса за хранене слабо блести. Предпазливо продължава напред към кахлената печка, вижда как собствените ѝ движения се отразяват, проблясвайки по затворените месингови капаци.

От нагретите димоходи струи топлина.

Внезапно иззад капаците се разнася шумолене и пукот. Тя отстъпва крачка назад и бутва един стол.

Просто нажеженото дърво се е разпаднало и се е ударило във вътрешната страна на капака. Стаята е съвсем празна. Тя си поема дъх, излиза от трапезарията, затваря вратата и тръгва обратно към коридора, който води до стаята за нощуване, ала отново спира и се заслушва.

От отделението на момичетата не се чува нищо. Кисели ухания преминават през въздуха, парещо металически. Погледът ѝ търси някакво движение в тъмния коридор, но всичко е неподвижно. Въпреки това нещо я тегли натам. Към редицата незаключени врати. Някои изглеждат открехнати, други са затворени.

От дясната страна на коридора се намират тоалетните, а след тях е нишата със заключената врата към изолатора, където спи Миранда.