Джесика Хол - В огъня

Въпреки това, сякаш работеха в сградата от години. На всеки етаж претъпкани помещения, редици разнебитени шкафове с папки и безкрайни камари от документи оформяха лабиринти. Новите компютърни системи завземаха ценно пространство и бълваха купища анализи, които увеличаваха безпорядъка.

Тери забеляза група колежани, насядали смълчани на твърдите дървени пейки пред голямото бюро в приемната — първата спирка от обиколката на управлението. Явно нечий купон по случай Марди Гра бе излязъл извън контрол, съдейки по насинените, подпухнали лица и найлоновите пликове за повръщане, които сержантът бе раздал.

Джей Ди преведе свидетеля им направо към асансьора. Тери остана, за да изпрати няколко полицаи до дома на Марк Леклер, които трябваше да доведат вдовицата му за разпознаване на трупа.

— Ще се обадиш ли на баща си? — попита Тери, след като ги догони и задържа вратата на асансьора.

— По-късно. — Той натисна бутона за втория етаж.

Не й хареса изражението на партньора й. Изглежда щеше да си остане такова за постоянно.

— Ще се заемеш ли първо с предварителния доклад? — попита тя с надежда. Джей Ди работеше на компютър много по-добре от нея, а пък и свидетелката им имаше нужда от няколко минути, за да се съвземе.

— Не.

Щом вратата се отвори, Джей Ди поведе Сейбъл към стаите за разпит, офисите и боксовете, които изграждаха отдел „Убийства“.

Явно искаше да се захване направо с разпита. Не беше лоша идея, имайки предвид истерията, която щеше да завладее пресата, щом узнаеха, че Марк Леклер е мъртъв.

— Искаш ли първо да дойде капитанът, в случай че се окаже убийство?

Джей Ди замълча достатъчно дълго, за да покаже на Тери, че има сериозен проблем.

— Не. — И се запъти към първата свободна стая.

Още в квартала бе усетила, че нещо не е наред, но Джей Ди бе прекалено добър професионалист, за да прескочи процедурата. Тя го дръпна за ръката.

— Ей. Защо не помолим Хейзнел и Гарсия да поемат случая? Скоро излизам в отпуска, а те още не са ни се реванширали за стрелбата в бара от миналия месец.

— Не — отвърна той, без да мигне.

Сейбъл наблюдаваше напрегнато словесната им престрелка.

Тери й посочи стаята:

— Влезте и седнете, госпожо Душейн. Ще дойдем след минута. — Щом свидетелката прекрачи прага, тя затвори вратата и застана между нея и партньора си. — Ще ми кажеш ли точно какво става тук?

— Познавам я.

— Виж ти. Дотолкова мога да загрея. Коя е?

— Познавахме се в колежа. — С притъмнял поглед той следеше всяко движение на сянката на Сейбъл през матовото стъкло.

Тери извади цигара, но си спомни за строгата забрана за пушене в сградата и се намръщи.

— Супер. Помисли само — жертвата бе най-добрият приятел на баща ти, а ти си бил съученик с единствената свидетелка. Това си е конфликт на интереси, изписан с огромни букви, дебело подчертани. — Той не подхвана шегата и тя продължи сериозно: — Трябва да го отстъпим на Хейзнел и Гарсия. Остави го на тях.

— Не.

— Тя е млада и красива. Марк Леклер бе стар и богат. Не е нужно да си гений, за да съставиш уравнението. — Слушаш ли ме? — Тя го бодна с пръст в гърдите. — Не можеш да се заиграваш с това момиче, Джей Ди. Капитанът ще изяде топките ти за закуска.

— Не се заигравам… — Един минаващ наблизо комисар ги изгледа с любопитство, затова Джей Ди се наведе към нея и сниши глас:

— Не се заигравам с нея, нито тя се е заигравала с Марк.

— И как точно разбра това? Да не си гадател? — Тери въздъхна. — Боже, от онова, което знаем, като нищо може да е видяла сметката на Леклер и да е подпалила сградата.

— Преди или след като се е фраснала по главата?

Тя сви рамене.

— Може да се е изнервила, докато е търсила място за паркиране. И аз неведнъж съм се изкушавала да си шибна главата в предното стъкло при такива случаи.

Той не се засмя на шегата й, както обикновено.

— Някой се е опитал да я убие, Тер. Няма да я изпусна от поглед. Ясно?

Никога преди не го бе виждала в такова състояние.

— Ясно, разбрах. — Тя отстъпи настрани и му показа вратата. — Но на разпита ще присъствам и аз.

Той прокара пръсти през късата си черна коса:

— Тери…

— Дори не си го и помисляй, Джей Ди. — Ако беше решил да се направи на пълен глупак, тя щеше да му прикрива задника. — Не ми пука колко ви е било готино някога в Тюлейн. Тя е свидетелка на палеж и вероятен убиец на бъдещия ни губернатор. Лицето й ще се появи на първа страница на всеки вестник в щата още сутринта. Ти коя роля предпочиташ — на комисар, разследващ случая, или на зарязаното бивше гадже?