Джесика Хол - В огъня

Той сграбчи дръжката и едва не изтръгна вратата от пантите й.

— Аз задавам въпросите.

— Ще имаш да вземаш, друже. — И Тери се шмугна пред него.

Свидетелката им се бе настанила на масата в стаята за разпити. Вътре бе леко задушно, затова Тери отвори прозореца, преди да предложи на Сейбъл нещо за пиене.

— Ако може малко вода, моля. — Гласът й звучеше някак дрезгаво и напрегнато, вероятно от дима.

Докато изваждаше чаша от автомата и я пълнеше, Тери постоянно държеше под око партньора си. Обикновено Джей Ди сядаше срещу свидетелите, предразполагаше ги и с присъщия си чар измъкваше всички подробности. Много го биваше в това. С лекота печелеше доверието на хората и те изпадаха в откровение. Този път дори не седна. Бавно обикаляше стаята и наблюдаваше Сейбъл с недвусмисленото намерение на изгладнял пес, съзрял ранен заек.

Или на отхвърлен любовник, търсещ отмъщение.

Тери не схващаше нещо. Сейбъл Душейн бе много хубава жена, но изобщо не беше от типа на Джей Ди. Той си падаше по класни дебютантки от Гардън Дистрикт, чиито имена бяха постоянно присъствие в светските рубрики. Напоследък прекарваше много време в компанията на една особено противна дебютантка — креолката Морая Навар, за която майка му сигурно настояваше да се ожени възможно най-скоро.

Смъртта на Марк Леклер щеше да разстрои бащата на Джей Ди и вероятно плановете на Елизабет Гембъл за сватбата щяха да останат на заден план. Тери само печелеше от това — всеки повод за отлагане купуването на рокля напълно я устройваше, а пък и никак не бе възхитена от идеята Джей Ди да се ожени за дебютантката.

— Заповядайте. — Тя подаде водата на Сейбъл и отново забеляза раните по дланите й, когато прие чашата. — Сигурна ли сте, че не знаете откъде са тези трески по ръцете ви, госпожо Душейн?

Сейбъл ги огледа.

— Мисля, че се опитах да изляза през прозореца.

Щом Тери седна, Джей Ди се извиси над Сейбъл, без да я докосва, но беше прекалено близо. Свидетелката изобщо не му обръщаше внимание.

Тери се покашля и погледна партньора си в очите. Хайде, давай, безмълвно изрече тя.

— Сега в Ню Орлиънс ли живееш? — попита той.

Сейбъл отпи глътка вода, преди да отвърне:

— Не.

Той заобиколи стола и сякаш се опитваше да привлече вниманието й върху себе си.

— Защо отиде в онзи склад?

— Правех оглед за офис. — Тя сведе поглед към чашата. — Мисля, че трябва да говоря с адвокат.

— Сега ще говориш с мен — заяви Джей Ди.

Последва минута мълчание, след което Тери реши да я успокои:

— Госпожо Душейн, не ви обвиняваме в нищо. Просто искаме да разберем какво се случи.

Сейбъл сви рамена.

— Не си спомням много — отвърна тя някак изплашено.

Сега Джей Ди ще я прикотка. Тери го бе виждала да успокоява всякакви разтреперани свидетели, да им вдъхва увереност и да измъква по най-елегантния начин нужната му информация.

Той удари с длан по облегалката на стола на Сейбъл и сграбчи косата на тила й:

— Кой те удари?

— Джей Ди! — Тери скочи на крака.

Той не пусна косата, а само я разтвори, за да огледа скалпа й. Под космите се виждаше голяма цицина.

— Видя ли кой го направи?

Тъмночервената коса на Сейбъл се разпиля, когато тя дръпна рязко главата си, за да избегне докосването му.

— Не. Никого не видях.

— Глупости. — Той завъртя стола й и тя се озова лице в лице срещу него. — Какво се случи в онзи склад? Кой те удари? Отговори ми.

— Не знам. — Сейбъл се обърна и погледна Тери с пламтящи от гняв очи. — Казахте, че имам право да се обадя по телефона. Искам да го направя сега, моля.

— Джей Ди — повтори Тери, този път с предупредителен тон. — Можете да се обадите след минутка, госпожо Душейн.

Партньорът й протегна ръка, хвана долната челюст на Сейбъл и завъртя главата й към себе си.

— Откъде се взе всичката тази кръв? Откъде познаваш Марк Леклер? Защо отиде там? Кой подпали огъня? Видя ли кой те удари?

Бяха толкова близо един до друг, сякаш щяха да се целунат, помисли си Тери, но Джей Ди почти викаше в лицето й.

— Не си спомням — отвърна Сейбъл, стиснала ръце в скута си толкова здраво, че сухожилията й се бяха обтегнали. — Не ме докосвай.

Тери зяпна ужасена.

— Мисля, че ни трябва почивка, Джей Ди?

Той не й обърна внимание, а с другата си ръка хвана гърлото на Сейбъл:

— Vous me repondrez! 8 8 Отговори ми (фр.) — Б.пр.

— Je ne peux pas vous aider 9 9 Няма да ви съдействам (фр.) — Б.пр. — процеди тя през зъби. — Laissez-moi seule. 10 10 Остави ме на мира (фр.) — Б.пр.