Джесика Хол - В огъня

— Да не би да ти плащам да седиш да си лъскаш бастуна пред стари дами?

Обзет от срам и гняв, Били отново налетя на Кейн, този път се прицели в корема и ребрата. Мъжът само го отблъсна и го цапардоса в лицето.

Главата на Били сякаш избухна, а пред очите му се завъртяха големи черни петна.

Само след миг Кейн отново го приклещи до камиона. Приведе се към него и го подуши, после пъхна ръка в задния джоб на Били и извади оттам празното шишенце уиски.

Погледна го в очите:

— Нали те предупредих какво ще направя, ако пак те пипна да къркаш?

Плувнал в пот, целият треперещ, Били преглътна и кимна:

— Няма да се повтори. Изпуснах се, Кейн. Само малко.

Бутилката излетя и се разби на пътя.

— Недей така. — Очите на Били се наляха със сълзи. — Не можеш да ми причиниш това. Нали сме приятели. Имам жена — работата ми трябва.

Кейн бръкна в джоба на ризата си и извади банкноти, които натъпка в кървящата уста на Били.

— От мен толкоз. — После го пусна и отстъпи назад. — Приключих с теб. Изчезвай.

Това не се случва.

Сейбъл седеше на задната седалка на немаркираната полицейска кола и се опитваше да анализира случилото се. Марк беше мъртъв, а тя самата едва не загина. Някой я удари по главата и после подпали склада.

За да заличи следите.

Защо му беше на някого да убива Марк? Дали бе заради кампанията му? Нещо като политическо покушение ли беше? Беше проучила информацията за него, преди да се срещнат, и знаеше колко е популярен. Знаеше се, че го очаква лесна победа и дори пресата го харесваше.

Пресата.

Скоро щяха да се появят журналистите. Щяха да искат да знаят какво се е случило, а тя бе единственият свидетел. Никой не знаеше коя е. За света тя бе нищо и никаква благотворителна деятелка от Шревърпорт, която работеше по проект, от който никой не се интересуваше.

Не можеше да им каже за онова, което я свързваше с Марк. Не и лично. Никой нямаше да й повярва.

— Какво сладурче — възкликна единият от полицаите, застанал до колата на колегата си, докато я наблюдаваха. — Прекалено млада е за съпруга, гадже може би?

Тя спря да ги слуша и се концентрира върху случилото се. Спомни си, че се качи по стълбите, надуши някаква неприятна миризма и откри Марк мъртъв. Някой я удари, после — болка, сгромолясвате, тъмнина. Съвзе се до тялото на Марк, а наоколо гореше. Първо се опита да го извлече, но се оказа прекалено тежък, а огънят поглъщаше всичко наоколо. Успя да се добере до един прозорец, но не можа да отпори дъската над него, затова се дотътри на долния етаж. Гъстият, мазен пушек и топлината й пречеха да намери изхода. Отново изгуби съзнание.

Можех там да си умра. До Марк.

Останалото й се губеше — така бе уплашена. Последно бе усетила ужасяващия шум от падащия таван и здравите ръце на огнебореца, който я издърпа оттам.

О, благодаря ти Господи, помогни ми…

Сейбъл се огледа. Кръвта на Марк бе попила по блузата и сакото й. Стоеше засъхнала, на люспи, беше под ноктите й. За миг й се зави свят и тя си помисли, че ще повърне.

— Госпожо? — Единият от патрулите се вгледа в нея притеснен. — Искате ли да повикам лейтенант Гембъл?

— Не, благодаря. — Пое си дълбоко въздух и си наложи гласът й да звучи уверено: — Добре съм.

Не беше добре. Неочакваната среща с Джийн-Делано я шокира точно толкова, колкото и смъртта на Марк. Само че той вече не беше нейният Джийн-Делано, а просто лейтенант Джей Ди Гембъл, комисар в отдел „Убийства“. Един полицай й каза, че Джийн-Дел е отишъл да види трупа на Марк. Не че имаше значение. И кмет на Ню Орлиънс да беше, вече беше все едно. Той бе част от миналото, реликва, човек, когото бе загърбила и забравила.

Въпреки това все още усещаше шока от срещата им — разтърсващ, силен и безмилостен като удара, който я запрати на пода в безсъзнание.

Джийн-Дел тук, Джийн-Дел ченге. На никого не бе казвала името си. Как е разбрал, че съм тук?

Високата брюнетка, която разговаряше с Джей Ди на няколко метра от колата, се качи отпред и се обърна, за да я погледне през облегалката. Имаше интелигентно, овално лице, проницателни сиво-зелени очи и невероятно красиви ръце като на художничка.

— Аз съм сержант Винсент. Как се чувствате?

Хладният й глас извади Сейбъл от мислите й, но тя не мигна, не реагира. Бе посветила години на умението да се крие зад собственото си лице и сега бе моментът да го използва.

— Добре съм.

— Хубаво. Бих искала да ви задам няколко въпроса, ако сте в състояние да отговаряте? — Тя кимна и сержант Винсент извади тефтера си. — Кажете ми пълното си име.