Джесика Хол - В огъня

— Да. Айван и съпругата му пристигат със самолет от Монтана в петък. — Той погледна партньорката си. — Майка ми ти изпрати покана, надявам се?

— О, не. Мили боже! — Тери притисна ръка до бузата си. — Сигурно пощата се е загубила.

Той добре знаеше как би реагирала Елизабет, ако я попиташе — щеше да запърха с ръце и да обвини някоя от слугините.

— Аз те каня. Ела, ще те запозная със съпругата на Айван — Уенди. Ще ти хареса.

— Не, благодаря — тя прокара ръка през късата си кестенява коса, после пооправи тъмносивото си яке. — Просто гардеробът ми не е на нивото на тържествата на майка ти.

— Няма значение.

— Au contraire 6 6 Au contraire (фр.) — напротив — Б.пр. , приятелю. Когато си единствената жена, облечена в конфекция, в пълна зала с дизайнерски копринени рокли, има огромно значение.

Колата се изпълни с миризма на горящо дърво и Тери присви очи през стъклото към черния пушек, който все още се издигаше на плътна колона в небето.

— Ето го.

След като внимателно се провря през полицейските барикади, Джей Ди паркира на една пресечка зад пожарната кола, така че да не пречи. Червени, сини и бели отблясъци осветяваха замъгления въздух като цветомузика в дискотека. Вълни горещ въздух бълваха през прозорците и принуждаваха любопитните да отстъпят назад. Пожарникарите обливаха с маркучите си димящата сграда от всички страни, но се виждаше, че вътре всичко е изпепелено. Миризмата на мокро овъглено дърво и химичната пяна, с която бяха гасили изгорялата кола, паркирана на пътеката до сградата, сгъстяваха и без това тежкия въздух.

Тери излезе от колата след Джей Ди и затръшна вратата, като същевременно хвърли бърз поглед на мястото.

— Надявам се собственикът да си е направил прилична застраховка. — Тя кимна към колата, преди да започне огледа на околните сгради. — Не е най-подходящото място за огън на открито — можеше да лумне цялото каре.

Джей Ди доближи патрула, който попълваше данни за доклада си. Униформеният го позна и прекъсна работата си:

— Лейтенант?

Джей Ди огледа насъбралата се тълпа. Повечето бяха туристи, някои от тях снимаха.

— Докъде стигнаха момчетата?

— Почти потушиха пожара, лейтенант, но от сградата нищо не става. — Офицерът се ухили. — Обаче имаме оцелял.

— Късметлия е кучият му син. — Тери свали сакото си и го преметна през ръка, после хвана с два пръста блузата си и започна да си прави вятър. — Всичко е тук.

— Стара сграда, много дърво — обясни й полицаят. — Малко бензин, кибрит, парче плат и барбекюто е готово.

— Комисар. Лейтенант. — Един от пожарникарите ги доближи. Струйки вода се стичаха по почернелите му от сажди дрехи. — Охранител от тази улица твърди, че сградата е била празна, но ние измъкнахме човек отвътре. Ще огледаме пак. Може да има още някой.

Джей Ди кимна:

— Къде е оцелелият?

— Все още е в линейката на кислород. — Пожарникарят посочи с ръка.

Джей Ди забеляза линейката, паркирана малко по-надолу. Двама мъже в униформи на парамедици стояха от двете страни на по-дребна фигура, седнала вътре, точно до отворените врати. Мерна тъмночервена коса и присви очи:

— Жена ли е?

— Да. И то каква. — Униформеният се покашля притеснено, когато Тери го изгледа накриво. — Ъ-ъ, не е тукашна, поне според свидетелите. Няма лични документи и не казва много. Има няколко леки наранявания по главата.

— Хубаво, че сте забелязали — процеди Тери. — Че си я бива и въобще всичко.

Джей Ди не се разсмя. Обърна се към Тери:

— Заеми се с хората наоколо. Аз ще говоря с момичето.

Тя изсумтя с ирония и презрение:

— Винаги поемаш момичетата.

Джей Ди не отклони вниманието си от жената. Кислородната лиска покриваше носа и устата й. Косата й бе червена. Необикновено червена — плътен, благороден цвят като на стари гранати. Познаваше само една жена с такава коса.

Не може да е тя.

Прескочи двойния пожарникарски маркуч и тръгна към линейката. Докато се приближаваше, забеляза и други детайли, които го притесниха — малката, крехка фигура, бледата кожа, елегантните ръце с дълги пръсти. Раздраните чорапи по краката й не омаловажаваха факта, че са стройни и добре оформени. Дори пет-шест сантиметровата рана на десния, не можеше да наруши красивата гледка.

Споменът се стовари върху му като яростно кроше.

Добре ли си? Видя пребледнялото й лице, кръвта по крака й. Беше паднала в барчето точно до неговата маса. Помогна й да стане. Кървиш…

Един от парамедиците го забеляза: