Джесика Хол: В огъня

Ей, чернилка, къде ти е гаджето?

Страх те е, че ще те зареже заради някоя с обувки?

Да не си забравиш корсажа!

Някакъв шум над главата й я събуди от спомените й. Някой ходеше горе.

— Кой е? — Гласът й отекна в празната сграда. Тя се стресна и леко го снижи. — Марк, ти ли си горе?

Последва леко покашляне, а после:

—Да.

— Идвам. — Сейбъл грабна куфарчето си и тръгна нагоре по стълбата. Кованото желязо заскърца под тежестта й и я накара да стисне парапета. — Уха. Страхотна сграда, но май ни трябва нова стълба. — Горе се виждаха само силуети и сенки. — Марк? Би ли светнал лампите?

Нещо се раздвижи със страховит шум, но никакви лампи не светнаха.

— Бушонът ли гръмна? — Слаба, неприятна мирцзма я накара да сбръчка нос. — Знаеш ли къде е таблото? — Когато очите й привикнаха към тъмнината, тя остави куфарчето си на пода и внимателно тръгна по посока на шума. Миризмата на петрол и… риба стана още по-силна.

— Марк? Добре ли си?

Удари крака си в нещо неподвижно и се строполи. Инстинктивно пусна ръце и се приземи на четири крака в локва лепкава течност, непосредствено до нещо голямо и тежко. От тежката, ужасна смрад стомахът й се обърна.

Светлините отгоре премигнаха.

Тя бе коленичила в локва тъмна кръв. Точно до нечие тяло.

Мъжът лежеше по очи и облещения й поглед се фокусира върху късата сребристосива коса. Широка, дълбоко дупка зееше на тила му, а косата около нея бе почерняла от засъхнала кръв.

— О, боже! — Тя го сграбчи, обърна го с треперещи, окървавени ръце, клатейки глава. — Не, не и ти. Не… — Тя замръзна.

Лицето на Марк Леклер бе отпуснато, очите му бяха безизразно приковани към тавана.

Сейбъл избърса окървавената ръка в блузата си и притисна пръсти отстрани на врата му. Кожата му беше лепкава и хладна, не се долавяше никакъв пулс.

Беше мъртъв!

— Моля те, боже, не. — Успя някак си да се изправи, но краката й така трепереха, че почти се строполи пак. За малко да повърне, но преглътна и диво се заоглежда.

Паднал ли е? Какво му се е случило? Кой… Тя погледна нагоре към лампите и бавно тръгна заднешком към стълбата. Миризмата на петрол и риба се засили.

Който го е направил, е изключил лампите. Той ме повика горе.

В тъмнината нещо полетя към нея, стовари се по главата й и отново я повали на пода. Опита се да се изправи. Вонята на бензин, риба и смърт я задушаваше.

— Спри… недей…

Втори удар я запрати някъде в тъмното.

Всичко бе отишло по дяволите за секунди.

Били Тибидо пусна ръка и се почеса по чатала. Имаше чувството, че топките му замръзнаха. Никога досега не бе удрял жена и неприятното усещане се сви на топка в гърдите му.

Няма да посягаш на жена, колкото и да си ядосан, Били — все му повтаряше Кейн. Ти си мъж. Силен си. Те са слаби.

— Трябваше да го направя. — Били Тибидо обиколи около припадналата жена и мъртвия мъж. — Каква й беше работата да идва да души наоколо.

Проклети жени — те са Божие наказание за мъжете , обичаше да повтаря баща му. В детството му баща му се изпотрепваше от работа, за да имат покрив над главата си и храна на масата, но да не би майка му някога да оцени това? Да не би да му даде миг спокойствие? Как не! Започваше да го яде още от прага, все му пилеше на главата за пиенето, за пари, за Били, докато баща му не я зашлевеше с опакото на ръката си, за да й затвори устата.

Уилям Тибидо старши казваше, че жените само за това стават — да ги налагаш или да ги чукаш — и трябваше да им осигуряваш и двете, за да ги държиш във форма. Кейн може и да не ги шамаросваше, но доста ги чукаше.

Тежестта в гърдите на Били го накара да срита жената, но после клекна, за да я огледа и тогава за пръв път видя лицето й.

— По дяволите.

Беше Изабел, момичето на Реми Душейн, която разбуни цялото селище с нейните щуротии. Малко я е шамаросвал Реми, трябвало е още преди години да й налее акъл в главата, но старецът никога не е могъл да контролира жените си.

Няма да удряш жени , гласът на Кейн отекваше в главата на Били.

Дали бе видяла лицето му? Дали го бе познала?

Били захвърли дървото, с което я цапардоса и отиде до прозореца да огледа зад сградата. Изглеждаше пусто, но трябваше да действа бързо, ако искаше да си довърши работата. Не че беше длъжен — можеше да си измие ръцете и да се откаже. Но нямаше да си получи останалата част от парите.

Беше си ги спечелил и не бяха малко.

Половинката Джак 3 3 Има се предвид уиски „Джак Даниълс“. — Б.пр. , която държеше в задния си джоб, бе полупразна. Допи я и избърса уста в ръкава си. Опита се да удави гузната си съвест. На път за вкъщи първо щеше да се отбие в магазина за още две. Жена му нямаше да се зарадва, но за разлика от майка му, Сесилия се беше научила да си затваря устата, когато го види в лошо настроение.