Джесика Хол - В огъня

Ето това е истинска музика , заяви той, тактувайки с палец по волана.

Свистене от гуми на спираща кола върна Сейбъл към действителността. Тери Винсент бе отворила единствения прозорец, покрит с плътна метална решетка. През стъклената врата виждаше сенките на Джей Ди и партньорката му в коридора. Сейбъл повдигна ръка, за да разтърка огромната цицина отзад на главата си.

Дали да не се престоря, че ми е лошо или да припадна.

Беше глупаво, а и нямаше да се хванат — в нито един филм не се бе получило. Не, щяха да я държат тук, докато не получеха, каквото искат. Господ да й е на помощ. Пръстите й се плъзнаха надолу по врата, а оттам към все още тръпнещата й челюст, където Джей Ди я бе хванал. Лесно получаваше синини и сигурно пръстите му се бяха отпечатали. Още усещаше болезнени тръпки по кожата си от допира му.

Бесен е.

Както беше и тя. В мига, в който я докосна, спомените я връхлетяха отново — всичко, което с години се бе опитвала да забрави. Усещането на кожата му до нейната, начина, по който я докосваше.

Не беше просто секс. Онази нощ пред великолепната къща на родителите му. Седнали на люлката на верандата, сключили пръсти, загледани в звездното небе. Шегуваше се с нея, че не е искала да уважи храната на баща му, а тя му призна, че се е притеснила от толкова много прибори. Той се разсмя и й обясни, че все още бърка вилицата за салата с тази за десерта.

Някак неволно, спонтанно изля душата си. Обичам те, Джийн-Делано.

Той не се разсмя. Взе я на коленете си, прегърна я и я гледа много дълго време, сякаш беше нещо много ценно. Сигурна ли си? Истина ли е?

Сейбъл повдигна глава, като чу да се отваря вратата. Влезе Джей Ди, този път сам. Вече не беше онова момче, което бе обичала. Беше толкова делови, комисар по тежките престъпления, който идва да зададе въпросите си.

Да я разпитва.

Изведнъж й прималя на стомаха, като си спомни как се бе спънала в тялото на Марк. И всичката тази кръв. Как би могла да каже на Джийн-Дел за това, без да разкрие всичко за себе си и Марк? Щеше ли Джей Ди да й повярва, дори ако му признаеше?

Преди десет години бе готов да я заклейми. Да не си откачила? Как можа да причиниш това на приятелите ми?

Не, не можеше да му има доверие. Не и за това.

— Сега сме само ти и аз. — Той седна на мястото на Тери Винсент. Звучеше спокоен като истински професионалист, но имаше мрачно и свирепо излъчване. — Искам да ми кажеш всичко, което се случи — от момента на пристигането ти в склада до спасяването ти от пожара.

Тя избягваше погледа му.

— Отидох там да разгледам имота. Когато влязох вътре, някой ме удари отзад. Това е всичко, което си спомням.

По лицето му преминаха разочарование и гняв, после гласът му омекна.

— Видя ли лицето му?

Все още имаше прекрасен глас — кадифен, дълбок, с някаква топлина, която я докосваше като нежна милувка. За миг почти се изкуши да му признае. Почти.

— Не.

Джей Ди се облегна назад за момент.

— Не си се връщала в Ню Орлиънс, откакто напусна училище. Щях да чуя за това.

Тя впери поглед в него. Не се бяха виждали десет години. Защо би се интересувал дали е идвала в града? После се сети за Марк и осъзна, че сигурно е познавал семейство Гембъл. И двете семейства — Леклер и Гембъл — бяха креолци, свързваха ги повече парите, отколкото Господ.

Щяха да я разпънат на кръст заради отношенията й с Марк, щяха да накарат Джей Ди лично да закове пироните.

— Откъде познаваш Марк Леклер? — опита отново той.

— Откъде разбра, че съм там? — попита тя на свой ред, за да печели време.

— Съдба. Тъп късмет. Ти си избери. — Погледна ръцете й. — Сейбъл, каквото и да криеш, можеш да го споделиш с мен. Мога да те предпазя.

Както го направи в колежа ли? Направо може да се съблече гола и да танцува пред новинарските камери.

— Съжалявам, не си спомням нищо повече. Мога ли вече да си вървя?

— Дай да видя ръцете ти. — Тя не помръдна и тогава той се пресегна и хвана внимателно, но категорично едната й ръка. — Отпусни пръсти. — Наведе се напред и завъртя дланта й насам-натам. — Това са тресчици нали?

— Предполагам. — Имаше чувството, че ако не престане да я докосва, ще полудее.

Той отиде до един шкаф, откъдето извади малка кутия за първа помощ и я донесе на масата.

— Дланите ти не са наранени. Сигурно си се хванала за някоя стара греда в склада, докато си се опитвала да излезеш. — Той дръпна стола си близо до нейния.

Тя така отчаяно се бе борила да се измъкне от огъня, че не бе усетила болка.