Джесика Хол - В огъня

— Така изглежда. Спомням си, че имаше някакви дъски над прозореца.

Извади една пинцета, избърса я със спирт и отново хвана китката й. Тя трепна, когато дръпна първата треска.

— Стой мирно.

— Боли. — Не, не беше вярно. Проблемът бе в ръката му, в пръстите, докосващи кожата й. Бе толкова близо до нея, че усещаше топлината на тялото му през дрехите. Виждаше сивото очертание по челюстта и горната му устна и появилите се от напрежение бръчици. Поиска да го докосне, да почувства наболата му брада.

Все още трябва да се бръсне по два пъти на ден.

— Напусна Тюлейн, премести се — измърмори той, докато вадеше следващата тресчица. Пусна я в малко пликче. — Къде отиде?

— Надалеч. — Заради това изгуби стипендията си и после трябваше цяла година да развежда туристи из блатата, за да спечели достатъчно пари и да продължи обучението си. В Щатския университет в Луизиана беше различно — никой не я познаваше, никой не се интересуваше откъде е. В много отношения сякаш дишаше свободно за пръв път от години. Само че той страшно й липсваше, дори след година раздяла.

Така й бе липсвал всеки божи ден оттогава.

Погледите им се срещнаха.

— Защо?

Защото те обичах прекалено силно.

— Намерих по-добро училище. — Тя прехапа устна, докато той вадеше поредната треска от дланта й. Дъхът му ухаеше на кафе и мента. — Ти защо стана полицай? Мислех, че вече си в политиката. — Сейбъл си спомняше, че това бе най-съкровената мечта на майка му.

— И аз така си мислех — усмихна й се накриво. — Айван обучава коне в Монтана.

Зае се с другата й ръка.

— Корт е началник на пожарната в града.

Така и не се запозна с Айван, но Корт и майка им изобщо не одобряваха връзката им. Единствено бащата на Джей Ди, Луис, бе направил усилие да се държи мило с нея и тя много го харесваше.

— Как е баща ти?

— Остаря. — Извади последната тресчица и остави пинцетата. — Майка ми го кара да се пенсионира и да остави ресторанта на някой от братовчедите ми, но татко продължава да ходи всеки ден. — Дезинфекцира дланите й със спирт. — Защо ме напусна?

Алкохолът я щипеше, но въпросът му я разтърси. Тя рязко си пое въздух:

— Това е стара история, Джей Ди.

— Онази вечер бях тръгнал да те взема, когато срещнах приятелите ми. Не можех да повярвам, като ми казаха какво си им направила. Тръгнах след теб и те видях да се качваш на онзи камион. — Тя понечи да се изправи, но той я сграбчи за китките. — Знам, че ме чу, когато те догоних. Защо се скри от мен?

Защото приятелите ти ме малтретираха и ме унизиха. Защото бях на осемнайсет, бях уплашена, глупава и влюбена в теб.

— Беше много отдавна, Джийн-Дел. — Неволно го нарече по име и то увисна между тях. Той присви очи, вторачен в устните й. — Пусни ме. Пусни ме.

— Не — той се приближи още повече. — Не и този път.

Тери Винсент влезе и донесе телефон, включи го в контакта на стената и го сложи пред Сейбъл.

— Може да проведете разговора си, госпожо Душейн. — После се обърна към Джей Ди. — Ела да изпием по кафе и да я оставим за малко на спокойствие.

Джей Ди изруга под носа си и излезе от стаята.

Сейбъл изчака Тери да заключи вратата, преди да набере с треперещи пръсти номера на Универсален магазин Мартенс.

— Alio, Мартенс? — обади се една от касиерките на Хилер.

— Je voudrais parler a Hilaire 12 12 Бих искала да говоря с Хилер (фр.) — Б.пр. — каза Сейбъл. Моля те, моля те, Хил, бъди там.

Момичето бе нова служителка и не позна гласа й.

— C’est de la part de qui? 13 13 За кого да предам (фр.) — Б.пр.

— Сейбъл Душейн, нейна братовчедка.

— Ah, oui — un instant, s’il vous plait. 14 14 А, да — един момент, моля (фр.) — Б.пр.

След минутка долетя бодрият глас на Хилер Мартен.

— Е, как върви? Достатъчно голямо ли е мястото? Заведе ли те на някое лъскаво място на обяд?

Сейбъл стисна здраво слушалката.

— Хил, чуй ме. Загазих.

Набързо разказа на братовчедка си случилото се. В другия край на линията настъпи пълна тишина, когато стигна до историята с комисар Джийн-Делано.

— C’est rien que de la merde 15 15 Какво лайно (фр.) — Б.пр. ! — Хилер, която знаеше всичко за случилото се на Сейбъл в колежа, побесня.

— Това не са измишльотини, Хил. Истина е. — Очите й отново се наляха със сълзи, но тя успя да ги овладее. — Марк е мъртъв.

— О, chere. Толкова съжалявам. — Братовчедка й добави с по-твърд глас: — Само им кажи да държат настрана онзи непрокопсан, надут jus depute 16 16 Кучи син (фр.) — Б.пр. .