Джесика Хол - В огъня

— Благодаря — отвърна Тери, изчака офицерът да се оттегли и отпусна рамене. — По дяволите, знаех си, че трябваше да си взема отпуската тази седмица.

— Ти върви — подкани я Джей Ди. Не беше в настроение да се занимава с медиите. — Кажи на шефа, че ще дам на Сейбъл нещо да пийне.

— Внимавай да не и дадеш и нещо друго — предупреди го тя. Пооправи якето си и се отправи към стълбите.

Той напълни една чаша с кафе, добави лъжичка захар и тръгна към стаята за разпити. Сейбъл вдигна поглед и затвори слушалката.

— Свърза ли се със семейството си? — попита той, докато поставяше чашата пред нея. Тя не я докосна, нито му отговори. — Черно, с една лъжичка захар, както го предпочиташ.

Тя поклати лекичко глава и погледна през прозореца.

Откакто я видя в линейката, в главата му жужаха мрачни мисли, които сега се разпалиха в нещо първично, яростно. Не му говореше, не докосна кафето си. Отхвърляше го така, както и преди десет години.

Джей Ди беснееше, както някога, само че този път не ставаше дума за някакви си глупави танци, нито за омазаните му с кал приятели. Сега беше заложен животът й.

— Чуй ме — започна той с тих, равен глас. — Мразиш ме — така да бъде. И аз много не те харесвам. Но тук съм единственият ти приятел. Разкажи ми.

Погледите им се срещнаха. Нещо се бе променило — страхът в очите й бе изчезнал, но на негово място се четеше гняв.

— Нямам нужда от помощта ти. — Всяка дума бе изречена с презрение.

Нямаше да се хване на въдицата му. Не и този път.

— Грешка. Няма къде да избягаш. Няма къде да се скриеш. — Погледна я с проницателен поглед и се усмихна. — Пипнах те, сладурче, и никъде няма да ходиш.

Тя се отдръпна от него.

— Не ме докосвай. Кълна се в Господ, ще пищя с цяло гърло.

Той хитро се усмихна.

— Тогава ще се наложи да те накарам да млъкнеш. — Заобиколи масата и се спря само, за да залости вратата със стола. — Ще го направя с удоволствие. Моля, на твое разположение съм.

Сейбъл се препъна в стола, събори го, докато ужасено търсеше откъде да избяга.

— Ще разговарям с жената, с партньорката ти. — Зъбите й направо тракаха. — Не с теб.

Той се поколеба и се вгледа в нея с леко килната глава. Да, беше разгневена, но и се страхуваше от него. И слава богу — не бе се чувствал така бесен от години. Защо ли предпочиташе Тери пред него? Защото Тери не я познаваше. Искаше му се да я сграбчи и да я утеши.

— Защо се държиш така? — попита я той нежно и кротко. — Позволи ми да ти помогна.

— Не се нуждая от помощта ти. — Тя се притисна между автомата за вода и стената. — Не искам нищо от теб.

— Може и да си права. — Отново тръгна към нея. — Марк Леклер е приятел на семейството ни от години. Беше добър, почтен човек, който искаше да е полезен на всички. Ти си просто някакво момиче, с което съм излизал в колежа. — Което беше лъжа. Тя бе момичето, което бе обичал, единственото, което някога бе обичал. Беше решил да й предложи да се омъжи за него и то в нощта на танците, когато тя избяга от него.

— Нещо се е случило в онзи склад и ти ще ми кажеш какво, дори ако трябва да изтръгна признанието със сила.

Това успя да стигне до нея, защото цветът на лицето й се върна. Тя мълчаливо поклати глава, сякаш беше в транс.

— Да — тихичко продължи той. — Ще го направиш. — Изпитваше дълбоко, садистично удоволствие да я държи изцяло под контрол. Този път не можеше да му избяга и щом веднъж оправеше тази бъркотия, щеше да направи всичко възможно никога повече да не я напуска.

Преди да успее да я докосне, тя се притисна към автомата за вода и го преобърна.

Тери с нетърпение очакваше импровизираната пресконференция да приключи, за да се качи горе при Джей Ди, преди да е направил нещо непростимо, или още по-лошо — подсъдно. Но капитан Пелерин не беше в настроение и репортерите надушиха кръв. Бе изтекла информация, че кандидатът за губернатор Марк Леклер е намерен обгорен до смърт в собствения си склад, а освен Марди Гра, нямаше друга важна новина.

Тя стоеше до Пелерин, докато правеше изявлението си — делово, без излишни подробности и празни приказки. Отказа да съобщи името на жертвата, докато не бъдат информирани близките, отхвърли няколко въпроса и закри пресконференцията. Репортерите се впиха в нея с надеждата, че ще изкопчат нещо, но Тери не беше вчерашна.

— Двамата с Гембъл в офиса ми — нареди Пелерин, докато се качваха по стълбите. Беше нисък, набит мъж, който в добрите си дни приличаше на разярен булдог. — Веднага щом приключи със свидетелката.