Джесика Хол - В огъня

Погледна от мокрия под към Сейбъл, после към Джей Ди.

— Невероятно. Да си донеса ли помпа?

Джей Ди продължи да държи Сейбъл в прегръдката си.

— Какво искаш? — попита накрая той.

— Освен парцал ли? Нов партньор. Някой с работещ мозък — Преди Джей Ди да успее да отвори уста, Тери го спря с жест: — Не, не, замълчи. Наистина не искам да знам, а и имаме други проблеми, освен това наводнение.

Той бавно пусна Сейбъл, но щом тя се опита да се отдалечи, стисна пръсти около китката й.

— Стой тук! — нареди й той и после погледна Тери. — Какви?

Тя започна да му изброява на пръсти:

— Някой е изпял подробности от местопрестъплението на пресата, така че вече знаят, че жертвата е Марк Леклер. Капитан Пелерин ни иска в офиса си, за да ни нарита задниците. Вдовицата на Леклер ще дойде всеки момент — идва от моргата след идентифицирането — трябва да я разпитаме. А, и брат ти лети от Билокси, за да ти помага по случая. Не е ли забавно?

Той прокара ръка през косата си.

— Това се превръща в истински случай.

— По стълбите вече се вие опашка за пуканки. — Тя кимна към Сейбъл. — Няма време за мили спомени, Джей Ди. Трябва да я изведем оттук, веднага.

Морая Навар дочу тихите, одобрителни подсвирквания на мъжете зад себе си, когато излезе от магазина за дрехи, но не им обърна внимание. Беше прекалено ядосана. Беше прекосила целия град, за да обядва с Джей Ди, а той й сви номер — за пореден път. Не можеше да го накара да ревнува от брат му, защото Корт не беше в града — отново. А партньорката на Джей Ди я би по точки, като я информира и по двата въпроса — отново.

Мразеше Тери Винсент почти колкото и нахалните подсвирквания.

Причината не беше само заради факта, че партньорката на Джей Ди бе умна, забавна и привлекателна, дотолкова, че да й се иска да бъде преместена в друг отдел. Например в Аляска. Колкото и да я човъркаше, че Джей Ди прекарва по цял ден с Тери, а на Морая се сещаше да се обади едва два пъти седмично, й беше ясно, че работата му е на първо място — поне засега.

Не, проблемът беше в начина, по който Тери Винсент се отнасяше към нея. Повечето време тя й демонстрираше единствено презрение, а от време на време прибягваше до напълно неподходящото съжаление. Сякаш Морая Навар от известната в Ню Орлиънс фамилия Навар с парите си, външния си вид и приятелите, които онази полицайка никога нямаше да има, се нуждаеше от съчувствие.

Извади мобилния си и се опита да набере Лора Леклер. Като президент на Историческото общество на Гардън Дистрикт Лора участваше в няколко комитета, в които Морая бе предложила помощта си като организатор. Обади се икономката, която й обясни, че госпожата е отишла в центъра. Морая затвори и смръщи вежди. Бе обещала да се отбие у дома на Леклер след обяда, за да обсъдят кетъринга, но вероятно Лора бе забравила.

— Ей, сладурче, що не си паркираш хубавото задниче по-настрани?

Тя се обърна и видя трима общински работници по поддръжката, които се въртяха около една отворена шахта. Най-едрият — канара от мускули, с остра черна брадичка и бръсната глава — й се хилеше като маймуна на жега.

Някои мъже са истинско доказателство, че Дарвин е бил прав обичаше да казва майка й.

Морая не бе в настроение да се занимава с омаяни примати. Ако беше Тери Винсент, щеше само да извади значката или пушката си и да им затвори устата на секундата. Само че Тери будеше респект, а Морая не успяваше.

Може би бе време за промяна.

— На мен ли говорите?

— Да, сладурано, ела надам. — Той се потупа по едното бедро. — Можеш да седнеш ето тук. Ще ти покажа за какво ще си говорим.

Колегите му избухнаха в смях.

Тя прибра телефона си, обърна се и тръгна към тях. Работниците задюдюкаха, когато тя застана пред огромния грубиян.

— Знаеш ли, че жените никак не обичат някой да се гъбарка с тях — обърна се тя спокойно към него. — Нито да чува подобни думи по свой адрес.

— Готина си — отвърна оня, зяпайки в деколтето й. — Какво има, скъпа? Да не те изплаших?

— Да ме изплашиш? Едва ли. — Морая забеляза количката до капака на шахтата и си спомни един номер, който брат й Джеймс веднъж й показа. Тя се пресегна и стисна издутия му, потен бицепс. — Чакай да позная — ти си най-едрият, най-силният от групичката, нали така?

— Напълно вярно. — И той гордо напъна мускули под пръстите й. — Не се спирам по цяла нощ, сладурче. Цяла нощ.

— Да опитаме с двайсет метра? — тя посочи количката. — Обзалагам се, че аз мога да бутам пълна количка през улицата, но ти няма да успееш да я върнеш.