Джесика Хол - В огъня

Преди да излезе от спалното помещение, бе сложила новите си ръкавици в чантата, за да не се изцапат. Бе спестявала от бакшишите и бе отишла чак до града с рейс, за да си ги купи. Всички момичета носеха бели ръкавици на танците и Сейбъл не искаше да кара Джийн-Дел да се срамува от нея, като се покаже с голи ръце. Жалко само, че роклята й бе толкова стара.

Слава богу, че не си ги бе сложила. Щяха да се унищожат в калта.

— Юууу. — Едно от момичетата посочи изцапаните й с кал пръсти.

— Ако ще сервира пунша, няма да го докосна!

— Не искам да правя това — обади се едно от момичетата изплашено. Бе дребничка блондинка, най-тихата от групата. — Да си вървим.

Кавалерът й се присмя:

— Ти какво, достраша те от една чернилка?

Сейбъл не беше глупава и не се развика. Това само би влошило положението. А пък и просто щеше да си измие ръцете. Погледна момичето, което се опита да ги спре и видя съжалението в очите й. Опита се да я помоли за помощ:

— Моля ви, трябва да вървя. Не искам да закъснявам.

Момичето изглеждаше уплашено, колкото самата нея, но молбата на Сейбъл не въздейства на останалите.

— Какъв е проблемът — иронично изгука друго момиче._ — Да не се страхуваш, че може да те замени с някоя с обувки?_

Опита се да избяга, но пак я изблъскаха назад и този път падна по очи. Цялата й рокля, коса и лице се омазаха с кал. Докато другите се смееха, тя лежеше на земята и знаеше, че всичко приключи. Прииска й се да беше мъртва. Нямаше как да се измие. Не можеше да отиде на танците, нямаше да е с Джийн-Дел.

Никога нямаше да им позволят да останат заедно.

Обещах му, че няма да закъснявам. — Само тази мисъл й се въртеше в главата. — Ще бъде толкова разочарован.

Всички се превиваха от смях, когато тя се изправи на ръце и колене.

— Мисля, че има нужда да се поизкъпе — предложи друго момиче.

Другото, което протестираше, отново се опита да ги спре.

— Не правете това, беше й достатъчно!

Момчето, което носеше кофата, я избута настрани и изсипа съдържанието й върху Сейбъл.

Не знаеше откъде бяха взели блатната леща — най-близкият ръкав на реката бе на около четирийсет километра. Изведнъж цялата бе покрита с лигава зелена каша, прогизна от студената, застояла вода. Успя само да предпази с ръце главата и очите си, и да държи устата си затворена, докато всичко приключи.

Точно както сега.

Сейбъл знаеше какво трябва да направи. Трябваше да се измъкне. Тогава щеше да бяга, да бяга с всички сили, колкото е възможно по-далеч.

Джей Ди не искаше кафе. Искаше да грабне Сейбъл, да я изведе извън управлението и да се скрият на някое закътано местенце. После да изцеди цялата истина от нея. Тя криеше нещо, виждаше го в очите й. Какво можеше да я свързва с Марк Леклер? Беше облечена делово. Може би наистина бе търсила да наеме имот, както му каза, и бе отишла в склада само по работа.

Но вътрешният глас му подсказваше, че има и още нещо?

Тя е млада и красива. Марк Леклер беше стар и богат. Не е нужно да си гений, за да съставиш уравнението.

Мисълта, че Марк докосва Сейбъл, накара Джей Ди да свие дланите си в юмруци. Силно се надявам да е било само бизнес.

— Не ми харесва изражението на лицето ти — подхвърли Тери, докато му подаваше чашата. — Прилича ми на нещо като: „Мисля с долната глава. Сега ще направя нещо идиотско, пък ако ще да ме уволнят“.

Той преглътна горещото кафе.

— Не мисля с оная си работа.

— Рядко срещано и ценно качество у мъжките екземпляри. Редно е да съобщя в медиите. — Тери посочи към стаята за разпити, където бяха оставили Сейбъл. — Тя знае ли за това?

— Просто не е на себе си.

— Предполагам, че когато си на косъм да изгориш жив, целият ти организъм преживява шок, както и ако те разпитва бившето ти гадже. Скъсаш ли веднъж с някого, не ти се иска никога повече да виждаш противното му лице. — Тери отпи от чашата си. — Между другото сегашната ти приятелка се отби. Очакваше да я водиш на обяд. Обади й се.

Морая. Напълно я беше забравил.

— Обясних й, че си зает с разпита на свидетелка — уточни партньорката му. — Лора Леклер ще бъде тук след минути. Едва ли ще й е много приятно да чуе, че си имал вземане-даване с момичето, с което вероятно любимият й се е разхождал насам-натам. Ти какво ще кажеш?

Преди да успее да й откъсне главата, към тях се приближи дежурният.

— А-а, лейтенант Гембъл? Капитанът иска веднага да ви види заедно със сержант Винсент. Журналистите са се събрали.