Джесика Хол - В огъня

Сейбъл усети, че болката в слепоочието й се засилва.

— Не мога да направя това. Случаят е негов, а аз съм единствената свидетелка.

— Какво от това? — Хилер изръмжа грубо. — Джийн-Дел в полицията. Сега вече чух достатъчно.

Сейбъл знаеше, че Джей Ди и партньорката му щяха скоро да се върнат, затова побърза да довърши.

— Колата ми изгоря. Някой трябва да дойде да ме вземе. И нито дума на баща ми за това.

— Той постоянно слуша радио на лодката си, знаеш — напомни й Хил. — Чуе ли за това, ще полудее.

Това беше съвсем вярно — ако научеше от радиото, че Изабел е попаднала в пожар, нищо нямаше да попречи на Реми Душейн да отиде при нея.

— Права си. Моля те, провери дали си взима хапчетата, преди да му кажеш. Убеди го, че не съм пострадала. — Главата й вече силно пулсираше. — И моля те, побързай, Хил. — Тя затвори слушалката.

Искам да си ида у дома. У дома, където щеше да е в безопасност — единственото сигурно място за нея, след случилото се в Тюлейн.

Седеше в камиона, заслушана в музиката. Опитваше се да не обръща внимание на калта, която засъхваше по фините кремави дантели на роклята й — най-хубавата рокля на майка й, която Сейбъл бе поправяла цяла седмица, за да се издокара за лятната танцова забава на магнолиите по случай края на учебната година.

Онова, което й бяха крещели, продължаваше да звъни в ушите й, стягаше гърлото й и сгорещяваше лицето й.

— Хей, чернилка! Къде ти е гаджето?

Сейбъл никога не бе подозирала, че биха я причакали пред спалните. Джийн-Делано винаги я взимаше, когато имаха среща, но този път бе оставил съобщение на регистратурата, че ще закъснее и я моли да се срещнат зад зала „Смит“. Сигурно ако не беше толкова напрегната, че ще се покаже на танците с него, би осъзнала, че нещо не е наред.

Джийн-Дел никога не бе й оставял съобщения преди, защото никога не бе закъснявал. Дори винаги идваше по-рано.

Бе излязла припряно от спалнята, притеснена, че някой го е разубедил да я води като своя партньорка и се натъкна на тях. Шестнайсет футболиста и приятелките им я причакаха в сенките зад старото спално помещение. Всички бяха издокарани — къде по-добре от нея. Тя се спря и ги загледа смаяно. Джей Ди не би довел приятелите си тук, не и когато я взима.

Но Джей Ди го нямаше.

— Накъде така, кюфтенце?

Момчетата бяха облечени еднакво в изискани черни смокинги. Носеха ги със самочувствието на момчета, на които не се налагаше да ги взимат под наем.

А приятелките им бяха направо зашеметяващи. Всички момичета бяха в ослепителни копринени рокли в пастелни тонове, с красиви волани и пайети, като булчински. Кремавата дантелена рокля на Сейбъл, която в спалнята й се бе сторила толкова женствена и стилна, сега изглеждаше овехтяла. А в сравнение със скъпите им бижута от диаманти и злато, единственият й наниз изкуствени перли простееше.

Едно нещо бе сигурно — от израженията на лицата им разбра, че не бяха дошли да я водят на танците при Джийн-Делано.

Опита се да се промъкне между тях, но те я заобиколиха в плътен кръг, сякаш попадна в скъпо парфюмиран плик.

— Откъде взе това парцалче? От Армията на спасението?

Тя вече знаеше на какво са способни благодарение на шестте месеца подобни унижения и макар че сърцето й препускаше, овладя писъка си и ги помоли да я оставят на мира. Момичетата й се присмяха. Бяха сплотена, арогантна група, всички принадлежаха на един и същ университетски клуб, всички бяха гаджета на атлети, всички деца от стари, заможни креолски семейства. Както и гаджетата им.

Сейбъл не беше нито едно от тези неща. Никога не я канеха в клубовете си, нито в техните социални среди. Стипендията й едва покриваше таксите за обучение, затова след часовете работеше като сервитьорка в училищното барче и дори тогава трябваше да брои всяка стотинка. Грозноватата униформа и мрежа за коса, която администрацията настояваше да носи персонала, я правеха удобна мишена за присмех на богатите, привилегировани момичета, чиито родители плащаха за всичко. Когато започна да се среща с едно от най-красивите момчета в кампуса, това само усложни проблема.

Не само бедността и липсата на родословие провокираха злобата на момичетата, а също и начина, по който техните гаджета я гледаха, когато Джийн-Дел не беше наоколо.

Тя нямаше намерение да влиза в спор и се опита да се измъкне от кръга. Едно от момчетата я бутна назад и тя едва не падна в калта, успя да се подпре на една ръка.

Сейбъл се понадигна и се обгърна с ръце.