Джесика Хол - В огъня

Тери се зачуди дали знае за Сейбъл, но така или иначе щеше скоро да го научи от Джей Ди. Май щеше да е най-добре да я разкара.

— В момента разпитва свидетел за палеж — обясни тя. — Разпитът обикновено отнема повече време.

— Трябваше да ми го кажете по-рано. — Морая бавно се изправи. — Тогава може би Корт ще дойде с мен.

Въпреки съчувствието, което бе изпитала към момичето, усети, че й отвърна хладно:

— Корт е в Билокси, на конференция. Брат му Айван пристига тази седмица, но, а, да, сетих се, ще доведе и жена си. — Усмихна й се. — Изглежда не ви достигат мъжете от семейство Гембъл.

— Да не би да следите координатите на всички? — Приятелката на Джей Ди се изсмя заядливо. — Предполагам, че е част от задълженията ви.

Тери сериозно се съмняваше, че Морая Навар знае изобщо какво е работа. Бе посещавала едни от най-добрите училища в Европа, грижеше са удобствата на баща си, когато майка й бе „на Континента“ и внимаваше да не се преумори. Имала бе връзки и с тримата братя Гембъл — бе се лутала между Корт и Айван, преди окончателно да се спре на партньора на Тери.

Обичаше да сравнява — все едно ще си купува ръчно изработени италиански обувки, но в случая ставаше дума за мъже.

Морая махна закачливо на един от по-младите комисари и това накара Тери бързо да приключи разговора, преди да изтърси нещо, което би й доставило удоволствие:

— Да предам нещо на Джей Ди?

— Да. Предай му да ми се обади веднага щом се освободи. О, напомни му също, че има последна проба на смокинга за събота вечер. — С многозначителна и неискрена усмивка, тя продължи към Тери: — Жалко, че няма да те видим там.

Тери си помисли, че прокажените биха били по-желани гости от нея.

— Джей Ди ме покани, но имам други планове.

— Колко жалко. Лично аз мисля, че би изглеждала прекрасно в бяло. Нещо семпло с воланчета тук-там, за да поприкриеш този тесен ханш и рамена. — Тя внимателно огледа лицето на Тери. — Може би ще е по-добре нещо кремаво, вместо бяло, с твоя тен на кожата. Не си ли доста тъмничка?

Предците на Морая бяха потърсили убежище тук след разгрома на Наполеон при Ватерло 11 11 Битката при Ватерло, провела се на 18 юни 1815, последната за Наполеон I след завръщането му от заточение от остров Елба, която слага край на управлението му като император на Франция. — Б.пр. . Тери не бе сигурна за своите.

— Ще предам на Джей Ди съобщението ти — отвърна й тя, сякаш казваше „Добър удар, кучко.“

— Изключително съм ви благодарна, комисар.

Тери проследи с поглед царственото напускане на приятелката на Джей Ди и се заслуша в шушукането на колегите си за големия късмет на Гембъл с жените.

Ако се ожени за тази, ще трябва да подам молба за преместване. Няма шанс да се примиря Дебютантката да звъни тук час през час и да вика Джей Ди да се прибира, за да броят заедно семейните ценности.

Сейбъл затвори очи и подпря глава на ръцете си. Опита се да заплаче, но сълзите пресъхнаха така бързо, както Джей Ди си бе тръгнал. Сега просто се чувстваше опустошена. Както в онази нощ преди десет години.

Не си от приказливите, а?

Тя погледна приветливото лице на шофьора на камиона до себе си. Беше я качил точно до входа на кампуса и след като й дръпна едно „конско“ за пътуването на автостоп, се съгласи да я закара до лимана. Изглеждаше добър човек и прие обяснението й за аварията в канавката на несъществуващата кола. Като се има предвид как изглеждаше — и как миришеше, — цяло чудо е, че не я накара да се качи отзад при замразените скариди, които караше от Батън Руж.

Трябваше й търпение само още няколко минути. След няколко минути щеше да си е вкъщи, в безопасност. Никога повече нямаше да се налага да се връща.

Няма много за казване. Беше на ръба да се разпищи от гняв, докато дробовете й се пръснат, но така нямаше нищо да реши. Само щеше да изкара акъла на шофьора и вероятно щеше да се наложи да се прибере пеша.

Сигурна ли си, че не искаш да спра някъде, сладурче — да се поизчистиш и да се обадиш на пътна помощ? — предложи й мъжът, докато пътуваха към Ню Орлиънс. — Май имаш нужда и от чаша кафе.

Спреше ли, щеше да се срине. Знаеше го — вече й се случи веднъж тази вечер. Не, господине, благодаря , отвърна тя. Баща ми ще се погрижи за това. Просто искам да се прибера.

Така да бъде той пусна радиото си, откъдето се разнесоха гласовете на Уейлън Дженингс и Уили Нелсън, които пееха за добросърдечната жена, влюбена в добронамерения мъж.