Джесика Хол - В огъня

Тогава Тери разбра много повече за Сейбъл Душейн и това само усложни положението. Партньорът й не искаше да я чуе, затова тя заобиколи масата и го срита по глезена:

— Ей. Разкарай се.

Той се изправи и отпусна ръце. Мускулите на ръцете и раменете му издуваха сакото.

— Няма да я нараня.

— Не ме интересува. — Тя му посочи вратата. — Иди се разходи, изпусни парата. Направи няколко обиколки на сградата. Веднага.

Джей Ди хвърли последен поглед на Сейбъл и излезе. Партньорът на Тери не изпускаше нервите си току-така. Никога. Затова случилото се я изплаши дотолкова, че самата тя да изгуби контрол.

— Какво ви става на вас двамата?

Сейбъл извърна тъмнокафявите си очи, но не и преди Тери да зърне подозрителното им проблясване.

— Нищо.

Тери изруга под носа си.

— Ето. — Намери кутия с носни кърпички и я бутна пред нея. — По-добре се стегни, госпожо. Мъртвият мъж се готвеше да ни става губернатор. Чакат те големи разправии, а Джей Ди беше само увертюрата.

Сейбъл повдигна брадичка:

— Аз не се страхувам от Джей Ди.

— Нима? — Тери лесно се поддаде на младежкия си патос и добави: — Я пак си помисли. Това не ти е дрън-дрън, та пляс, шери. — Свидетелката я изгледа смаяно и тя й кимна. — Точно така. Не слушаш жабешкия хор на брега. Сериозно си закъсала.

Когато Тери излезе от стаята за разпит, откри Джей Ди облегнат на стената в коридора. Как един креолец, богаташки син като него, се забърква с момиче от кейджуните? Тери не беше сигурна дали иска да узнае.

— Иска ли ти се да ме гръмнеш?

Джей Ди пъхна ръце в джобовете си.

— Може би.

Не бе свикнала да го вижда гневен. Вярваше безрезервно на Джей Ди, би му поверила живота си и нямаше да му позволи да провали своя.

— Радвам се, че се забавляваш, защото аз не мога.

— Притесняваш ме!

— Брей, сега вече ме трогна. В случай че си забравил — не си играем на лошо и още по-лошо ченге, а тя дори не е заподозряна. — Доближи се до него. — Какво си мислеше, като я хвана?

Той измърмори нещо ядно през зъби.

— Няма да проговори пред теб. Дай ми пет минути насаме с нея. Ще получа отговорите.

Тя го зяпна с отворена уста.

— Наистина ли ти изглеждам толкова тъпа? Искаш да скапеш целия случай, само защото мислите ти са в гащите?

— Не е така и го знаеш. — Джей Ди погледна към тавана, а после към нея. — За бога, Тер, познавам я. Просто е изплашена.

— Така ли? Тази жена е свидетелка — единствената засега — на умишлен палеж и вероятно на убийство. Областният прокурор няма да се хване на номера с амнезията нито за секунда. Дори да ти беше жена. — Тогава Тери се сети и се плесна с длан по челото. — Това е, нали? Ти и тя?

— Беше много отдавна. — Джей Ди дори не мигна. — Искам да остана насаме с нея. Нямаше да те моля, ако не беше важно.

— Мамка му! — Тери разтърка очи. През петте години, откакто работеха заедно, Джей Ди никога не я бе карал да нарушават правилата. Фактът, че го искаше сега, само влошаваше положението. Но той й беше партньор. — Добре. Ще ида да взема няколко формуляра и ще й донеса телефон. Имаш десет минути да се поцелуваш и одобриш с любимата си. — Той се запъти към вратата и тя го сграбчи за ръкава: — Като се върна, ще й сваля отпечатъци, затова си дръж ръцете в джобовете.

Той кимна и влезе. Докато се отдалечаваше по коридора, Тери се обърна само веднъж и го видя да спуска щорите.

Джей Ди Гембъл влюбен в кейджунско момиче. Майка му сигурно е получила удар. Е, поне положението не може да е по-зле от това. Тогава Тери забеляза, че гаджето на Джей Ди стоеше до бюрото й и изстена. Може и още как.

— Комисар Винсент. — Морая Навар седна на мястото на Джей Ди и кръстоса слабите си загорели крака. Тери буквално чу как нечии лиги потекоха. — Един момент, госпожице Навар. — Тя вдигна слушалката на телефона и набра номера за точен час и прогноза за времето. Изслуша цялото съобщение, докато елегантната блондинка мръщеше вежди срещу нея. За да си придаде вид на много заета, Тери написа списък с покупките, които й трябваха, после затвори слушалката и взе папката на случай, който бе приключила преди седмица.

Младата светска дама нервничеше и въздишаше. Дори веднъж демонстративно погледна часовника си, който, естествено, подхождаше на бижутата й.

Тери я остави да почака още пет минути, но трябваше да се върне да провери Джей Ди. Вдигна поглед и се усмихна.

— Извинете, малко сме заети днес. Джей Ди ли чакате?

Диамантите на ушите на Морая проблеснаха:

— Да. Поканил ме е на обяд.