Джесика Хол - В огъня

Още тогава хората от малцинството се грижеха един за друг, но агресивният син на наперен грубиян и пияна уличница не будеше голямо съчувствие.

Тъкмо Реми Душейн помогна на Кейн да погребе майка си, а после му предложи работа — да проверява капаните и да вози туристи. Може би защото Кейн винаги бе живял сред дивата природа, или защото Реми го бе забелязал да се върти около магазинчето за стръв. Кейн искаше да откаже от гордост, но не можа да устои на възможността да бъде близо до Сейбъл.

Кейн живееше само за това — да бъде близо до Изабел Душейн. Тя го беше омаяла още от малка. Просто бе най-прелестното създание, което бе виждал.

Кейн бе останал при Реми и пред очите му малкото момиченце се бе превърнало в красива жена. Бе видял как тя спечели стипендия и замина за колежа, но така и не й каза нито дума за чувствата си. Кейн знаеше, че никога нямаше да бъде достатъчно подходящ за нея, но все таеше мъничка надежда в сърцето си, че може би някой ден тя ще го забележи. Ако работеше упорито и живееше почтено, може би някога щеше да спечели правото да я покани на танц под звездите. Но чак в нощта, когато Сейбъл избяга от Тюлейн, той разбра всъщност какво мисли за него.

Той забеляза Изабел да тича по старите, побелели от времето дъски на кея, която се спря само да грабне малка празна щайга. Когато стигна до хелинга, тя стъпи на щайгата, бутна прозореца и се прехвърли вътре, после го затвори след себе си.

— Сейбъл! — извика гневен глас. — Къде си, по дяволите?

Кейн наблюдаваше от тъмнината как Сейбъл притисна гръб до стената. Цялата трепереше, сълзи се стичаха по лицето й, а от косата, колата и фината дантела по роклята й — роклята на майка й — капеше мръсотия.

Той се приближи зад нея и притисна устата й с голямата си, кокалеста ръка, за да заглуши вика, който бе сигурен, че ще нададе.

— Шшт. — Заобиколи я, докато се озова в светлината, проникваща през прозореца. — Аз съм.

Сейбъл затвори очи и се отпусна върху него.

Никога преди Кейн не я бе държал в прегръдките си. Не го интересуваше, че е покрита от горе до долу с кал. В ръцете си държеше момичето, което обичаше толкова отдавна, че не можеше да диша без да мисли за нея. Задържа я толкова, колкото се осмели, после внимателно я отдалечи от себе си.

— Той ли ти направи това, chere?

— Не. — Тя погледна към прозореца. — Подхлъзнах се и паднах.

Присви черните си очи.

— Никога досега не си падала.

Когато гласът, който я викаше, приближи, от гърлото й се изтръгна отчаяно ридание:

— Не мога да му се покажа, не и в този вид. — Тя диво се вкопчи в него с малките си ръце. — Помогни ми, Кейн, моля те .

Прииска му се да отиде и да подреди хубавото лице на Джийн-Делано Гембъл, но остана. Държеше я през кръста и наблюдаваше прозореца. Докато Джийн-Дел стоеше настрана от Сейбъл, Кейн нямаше да се намесва. Ако Гембъл влезеше да я търси, е, тогава нямаше да чака.

Отвън по кея отекваха стъпки, които спряха точно пред бараката.

— По дяволите, Сейбъл! Да не си се побъркала? Как можа да причиниш това на приятелите ми?

Кейн я притисна към себе си, като му се прииска колежанинът да я остави на мира.

— Последен шанс, Сейбъл — изкрещя Гембъл отвън. — Чуваш ли ме? Излез веднага и говори с мен, или приключваме.

Кейн почувства промяната, която настъпи у нея, как спря да трепери, как се напрегнаха раменете й. Внимателно се освободи от ръцете му и пристъпи напред към прозореца.

Не можеше да й позволи да направи това. Бе дочул какво разказва братовчедка й за онова, което са й причинили Гембъл и приятелчетата му в онзи прехвален колеж. Може и да го обича, но той не я заслужава. Никой не я заслужава.

Преди да успее да му отговори, Кейн я сграбчи, притисна устата й с ръка и я завлече отново навътре. Тя се бореше, но за него не беше проблем да я удържи.

— Край на това, Изабел — прошепна в ухото й той. — Остави го да си върви.

Отвън Гембъл изрита нещо, което се сцепи.

— Погледни това пикливо място. Това ли искаш? Блатото, алигаторите и да кълцаш стръв по цял ден? Затова ли хвърли кал по приятелите ми? Защото не ни се налага да живеем така?

Тя спря да се бори.

— Хубаво. — Последва друг ритник и нещо падна във водата. — Ще се върна да оправя след теб. Само стой далеч от мен.

Когато стъпките му заглъхнаха, Кейн махна ръката си от устата й.

— Ето, спокойно. — Той отиде до прозореца. — Замина си.