Джесика Хол - В огъня

— Защо направи това? — попита го тя с глух глас.

Направи го, защото я обичаше. Много по-силно и по-искрено, отколкото Джийн-Делано Гембъл някога щеше да я обикне. Но не можеше да й го признае. Той бе просто един блатен плъх, който работеше за баща й.

— Виж се. Виж какво ти е причинил — посочи той роклята й. — Баща ти те предупреди, че така ще стане.

Тя нищо не отвърна. Просто го гледаше втренчено.

Кейн докосна лицето й недодялано.

— Не е достатъчно добър за теб, chere.

Тя хвана ръката му и я блъсна настрани.

— Грешиш. Аз не съм достатъчно добра за него.

— И защо мислиш така? — Кейн едва не се изсмя.

— Няма значение колко съм умна, нито колко упорито работя, нито колко стипендии съм спечелила. Аз съм боклук. И десет чифта бели ръкавици да си купя, пак ще го виждат. — Тя задърпа бясно роклята си. — Не мога да се отърва от смрадта на тиня по себе си.

Нещо прониза сърцето му като невидим кинжал.

— Няма от какво да се срамуваш.

Тя хвана една от къдриците по роклята си:

— Мога ли да се гордея с това, Кейн? Исках да се облека като другите момичета в училището. Исках да съм като тях. Мразя това, което съм. — Тя пусна съсипаната дреха и опря чело в прозореца, загледана към мястото, където бе стоял Джийн-Делано. — Сега и него вече го няма.

На следващия ден Кейн напусна работата при Реми и замина нагоре по ръкава на реката, за да ловува сам. Построи си барака, направи си лодка, а после си изгради и нов живот. В онези трудни, мизерни години той създаде фирмата и когато спести достатъчно, се върна, за да започне със своя група в покрайнините на Ачафалая. Успя да забрави за Сейбъл и за онази нощ.

Докато и тя не се завърна.

Плановете й за новото изграждане на района бяха вбесили Кейн. Не я интересуваха хората по ръкава, просто искаше да се занимава с благотворителност и да управлява живота им, за да се чувства нещо повече от другите. Това бе неговият дом, неговият народ и той си бе извоювал правото да живее тук.

Тя се бе отказала от своето. Вече не принадлежеше на това място.

Отиде до чешмата и изми ръцете си, преди да се качи горе, за да се разправя със стария.

— Какво искаш?

— Чул си новините. — Това не беше въпрос. — Моята Изабел е в беда.

Кейн избърса ръце в един парцал.

— Е, и какво?

— Някой се е опитал да я убие.

— Чух. — Кейн помисли за Били и сви рамене. — Явно мишената е бил Леклер, а тя случайно е попаднала там.

Реми го сграбчи за ризата.

— Знаеш ли нещо за това?

— Само, каквото чувам по радиото. — Той погледна загрижено стария. — Ще си докараш още някой инфаркт, cher.

— Говоря ти за моето момиче, Кейн. — Реми го пусна. — Знаеш какво ще й направят. Трябва ми помощта ти.

— Тя знаеше в какво се забърква — сви устни той. — Сигурно обича да е по вестниците. Цялата тази публичност…

Реми го зашлеви с опакото на ръката си и главата му отскочи назад. Ударът не беше силен, но уреди въпроса.

— Най-добре потърси помощ другаде, Реми.

— Аз те взех, когато никой и плюнката си нямаше да хвърли върху теб, Кейн Гантри. След всичко, което баща ти причини на мен и близките ми, хората ми казваха, че съм луд. Явно са били прави. — Треперещ от ярост, старецът му обърна гръб и излезе.

Сейбъл бавно дойде на себе си, но остана със затворени очи и не помръдна. Главата й пулсираше бясно, но не посмя да опипа с ръка раната си. Особено като разбра, че е сама с Джей Ди, свита на предната седалка в чужда кола.

Само да можеше да спре да я докосва.

Държеше ръката си на главата й, пръстите му отместваха кичурите коса от слепоочието й.

— Май не ти е ден, сладурче? — Направи завой, от който тя леко се наклони и той я подпря с ръка, за да не се строполи на пода. — Нито пък на мен. Мамка му, какво още би могло да се обърка?

Милият му тон я подтикваше да му се озъби, но прехапа език и се остави на вълните ярост, които я заливаха, заедно с пулсиращата болка в главата й. Още няколко минути и щяха да пристигнат в болницата. Трябваше да я заведе в болница.

Започна да брои светофарите, на които спряха на червено, като едва се въздържа да не се дръпне, когато той отпусна ръка на врата й. Крайчетата на пръстите му неволно зашариха по ключицата и оставиха изгаряща следа по нежната й кожа. Настръхна, като си спомни, че той правеше това и когато я целуваше. Някогашните усещания я завладяха като вълна от топлина и удоволствие, точно толкова мощни и разтърсващи, колкото бяха преди десет години.