Джесика Хол - В огъня

— Какъв е нейният случай? — дочу тя гласа на млад мъж, докато я вкарваха в някаква студена стая.

— Не знам точно. Травма на главата, мисля. Трябва ли ви картона й?

— Не, оставете го там. След десет минути ще ми докарат пациент за снимка на таза. Трябва бързо да приключа с тази. — Нещо меко обви врата й. — Ще ми помогнеш ли да я преместим?

Тя остана отпусната, докато я вдигнаха и я разположиха на масата. Очите й също останаха затворени, докато нагласяваха плаките в рентгена. Чак когато доброволецът излезе, тя едва забележимо повдигна клепачи, за да огледа стаята. Имаше защитен панел, зад който младият рентгенолог командваше снимките от сложен пулт. Санитарят го нямаше. И Джей Ди, не се виждаше наоколо.

Сега вече мога да спра да се преструвам.

Тя наблюдаваше как младият техник си върши работата — завърташе ключове, натискаше бутони, оборудването бръмчеше. Той излезе, за да смени плаките и й се усмихна.

— Я виж ти! Как се чувствате?

— Боли ме главата — призна тя.

— Не се съмнявам. — Пейджърът му записука. Погледна го и въздъхна. — Виж, сладурче, долу има спешен случай, който не може да чака. Ти си почивай тук, връщам се веднага. Става ли?

Сейбъл се обърна настрани и се омота с чаршафа. И той, и болничната нощница бяха толкова тънки, че не можеше да спре да трепери от студ. Времето минаваше, а техникът не се връщаше и тя взе да губи търпение.

Да не би да ме е забравил?

Седна, слезе от масата и тръгна да види какво бе забавило техника. Вратата рязко се отвори, точно когато я доближи и бързо отстъпи зад нея.

Нисък мъж с жълта каска влезе и се отправи към масата. Не можеше да види лицето му, но усети странно позната миризма. Като на риба… и петрол.

Той беше.

Сейбъл заобиколи вратата и се втурна по коридора. И в двете посоки не се виждаше жив човек, затова влетя в отсрещната врата, на която нямаше табела. Оказа се склад, пълен с колички, натоварени с чисто бельо.

И сега какво? Не можеше да остане там, трябваше да се измъкне. Трябваха й дрехи.

В единия край на помещението имаше стойка със закачени лабораторни престилки и тя грабна едната и едва не изпищя, когато в пролуката се появи безжизненото тяло на младия рентгенолог. Бялото на очите му бе станало розово, устата му зееше. По врата му се виждаха синини.

Бил е удушен.

Стомахът й се обърна, като посегна да провери пулса, но пулс нямаше. Хвърли див поглед към вратата. Дали щеше да се върне? Щеше ли да я търси тук?

Намери Джей Ди.

Отиде до вратата и лекичко я открехна. Вонята на риба и петрол я удари в носа и тя видя гърба на мъжа само на няколко сантиметра от себе си. Все още беше с жълтата каска. Стоеше точно пред склада и чакаше.

Оглеждаше се за нея.

Сейбъл подреди престилките на закачалката, така че да прикрият тялото на рентгенолога, после дръпна от коша с мръсни дрехи чифт хирургически панталони, покрити с пръски засъхнала кръв по тях. След като ги навлече, напъха вътре нощницата, а отгоре облече лабораторната престилка. Едно бързо тършуване по рафтовете й помогна да намери найлонова шапка за глава.

Тихо си каза молитвата, грабна една от количките с чисто бельо и блъсна с нея вратата. Мъжът инстинктивно отскочи встрани и я изгледа, но тя бе свела глава и бързо му обърна гръб.

— Извинете.

Буташе количката по коридора към червения надпис „Изход“. Само още няколко метра.

— Хей-хей, чакай.

Погледна през рамо и го видя да тича към нея. Отчаяна, тя завъртя количката и я блъсна срещу него, после се втурнало стълбите. Стигна долния етаж и се стрелна в отделението. Не посмя да спре и да помоли, за помощ. Той я следваше, щеше да я открие всяка секунда.

Трябваше да се махне.

Престилката я правеше невидима за сестрите и лекарите, които подминаваше, следвайки стрелките към асансьорите. Никой не я заговори, нито я погледна, нито пък се опита да я спре, когато напусна болницата.

За момент се спря навън и си помисли за Джей Ди, който я чакаше в спешното отделение. Тогава през прозореца видя мъжа с жълтата каска да слиза от асансьора. Оглеждаше хората във фоайето.

За пръв път успя добре да го види и го позна. Били Тибидо, един от хората на Кейн Гантри.

Кейн се бе борил със зъби и нокти да държи търговския риболов далеч от лимана. Марк бе притежавал една от най-големите фирми за търговски риболов в щата.

Били тръгна към изхода.

Трябваше да намери Джей Ди. Тя забърза към входа на спалното отделение, но спря, защото една кола й блокира пътя. Възрастен шофьор слезе и тръгна към нея, подпирайки се тежко на бастуна си в дясната ръка. Лявата бе увита в окървавена кухненска кърпа.