Джесика Хол - В огъня

Не може да бъде…

Той изруга и се втурна към изхода, но шофьорът на седана му препречи пътя.

— Внимавайте къде вървите, по дяволите!

— Извинете. — Джей Ди се забави, за да помогне на възрастния мъж, преди да изскочи навън.

Сейбъл вече бе седнала зад волана на колата. Тя не просто се измъкваше, тя му биеше шута.

Щеше да стане само през трупа му.

Джей Ди можеше да се обади в управлението и да обясни как единствената свидетелка на смъртта на Марк Леклер току-що е откраднала кола и да изчака подкрепление. Или можеше да я залови.

Дори не трябваше да се замисля.

Минута по-късно Джей Ди настигна Сейбъл по магистралата, но се движеше през три коли, за да не го забележи. Знаеше къде отива — в Ачафалая, точно както в нощта на танците.

Само че този път допусна голяма грешка.

Сейбъл сигурно си мислеше, че той е все същото влюбено момче, което не разбира какво става с нея. Тя не си даваше сметка, че последните десет години е видял много смърт и разруха. Разследването на убийства го бе променило, бе изкоренило всеки признак на съжаление у него и го бе превърнало в опитен, хладнокръвен ловец на глави.

Можеше да бяга колкото си иска, но вече нямаше място по земята, където би могла да се скрие от него.

Както бе очаквала, Тери отнесе гнева на Пелерин — сама и в пълно мълчание. Обаждаше се единствено, когато от нея се искаше отговор. Не мина добре, също като пресконференцията, главно защото никой не можеше да се свърже с Джей Ди, а от болницата все още не бяха съобщили какво е състоянието на Сейбъл.

— Не ми пука, дори мозъкът й да изтича през ушите — изръмжа капитанът в края на тирадата си. — Отиваш в „Мърси“, казваш им да й дадат каквито лекарства трябва и я връщаш тук за разпит. Ще й бъде наложено задържане под стража, докато не излязат резултатите от аутопсията на Леклер, и никой — включително самата тя — няма да говори с медиите, освен чрез мен. Искам писмен доклад за хода на следствието на бюрото си след два часа. Разбрахте ли ме добре, сержант?

Тери щеше да накара Джей Ди да напише доклада, ако успееше да отлепи ръцете му от свидетелката, за да ги сложи на клавиатурата. Дължеше й това.

— Да, сър.

Телефонът на Пелерин иззвъня за пети път, откакто Тери влезе в кабинета му, и той го изгледа с отвращение:

— Тръгвай, изчезвай оттук.

Тери изхвърча от сградата на управлението и се отправи към колата си, палейки цигара в движение. От началото на годината бе направила пореден опит да ги откаже, но никотиновият глад я превръщаше в истинска кучка и тя реши, че ще направи услуга на света като изчака до отпуската си.

Само дето нямаше да се отвори такава възможност, докато не приключеха със случая Леклер, което нямаше да е скоро, освен ако Изабел не започне да си спомня нещо. И тогава се очертаваше голяма вероятност Тери да се окаже с нов партньор.

Сбогом, отпуска. Дръпна дълбоко от цигарата и изпусна горчивия дим от дробовете си с шумна въздишка. Наистина трябваше да ги откаже и то скоро. Искрено се надявам тя да си струва усилията, Джей Ди.

— Тери.

Обърна се с очакването, че ще види партньора си.

— Къде по дя… — Тя млъкна в мига, в който срещна зелените очи на Корт вместо сините на партньора си. Всичките й защитни средства блокираха. — Бързо действаш. — Тя дръпна отново от цигарата си. — Да не сте си поръчал самолет, инспекторе?

Главен инспектор противопожарна охрана Кортланд Гембъл изглеждаше както обикновено — стегнат, лъснат и кисел. Ако не беше с няколко сантиметра по-висок от Джей Ди и с малко по-широки рамене, ако косата му беше черна вместо кестенява, можеше да мине за близнак на брат си.

Приличаха си по всичко, освен по изражението на лицето и устните. Изражението му казваше, че закусва с нахитрели следователки, а устните — че ще започне от пръстите на краката й и ще кара нагоре.

Престани да мислиш за устните му.

— Ела насам. — Той я хвана за ръката и я дръпна отстрани на сградата, за да не ги чува никой. — Какво става? Къде, по дяволите, е брат ми?

— Внимавай със сакото ми. Търпи само химическо чистене. — Тя се освободи от хватката му. — Джей Ди е в болницата, чака нашата свидетелка да се съвземе. Тя погледна часовника си. — Цял ден приемам съобщения за него. Дали да не му кажа да ти звънне, като се върне?

— Защо не си с него?

— Защото не сме сиамски близнаци. — Вече доста помия се изля върху нея заради Джей Ди по този случай и нямаше да изтърпи допълнително и от големия му брат. — Но ако си притеснен дали се справяме добре със случая, шефе, можеш да говориш с капитан Пелерин. — Тя не можа да се сдържи да си дръпне от цигарата и издиша малко пушек в лицето му.