— Тъкмо това възнамерявах — Корт грабна цигарата от ръката й, пусна я на земята и я стъпка с крак. — Онази жена — Изабел Душейн — какво каза?
— Каза, че нищо не си спомня. — Искаше й се да си запали друга цигара, но вероятно той щеше да скъса целия пакет и тогава щеше да й се наложи да го цапне. — Съвсем очевидно е, че се опитва да предпази себе си или Леклер. Имам чувството, че му е била любовница.
— Мамка му.
Тя повдигна вежди в недоумение.
— И целуваш майка си с тази уста?
Той се огледа наоколо, сякаш можеше да намери някъде там търпението, от което се нуждаеше.
— Искам информация за всичко, което знаеш.
— Аз пък искам „Мазерати“. Да бъде черешово червено и с много златисти аксесоари. Само застраховката ме спира. — Тя се почувства тъпо и се изниза покрай него към паркинга и към най-бързия начин за бягство.
Той я догони.
— Не се шегувам, Тери.
— Ами! Шефът се е залепил на задника ми като кофти татуировка, брат ти е на път да прецака кариерата си, а аз имам да разпитвам ранена свидетелка и да разследвам случая. Повярвай ми, днес не ми е най-забавния ден. — Тя измъкна ключовете от джоба на панталона си и ги запремята, докато уцели ключа за колата.
— Трябва да знам какво се случва.
— Можеш да попиташ дежурния сержант. Малко съм заета в момента, за да ти държа ръката и да те уверявам, че нищо лошо няма да се случи на братлето ги.
Когато отвори вратата, той протегна ръка и я тресна обратно.
— Брат ми няма да се забърква в тази помия с Изабел Душейн.
Тя повдигна вежди.
— Ще ти кажа в резюме: Опитах се да накарам брат ти да зареже случая, но той не искаше и да чуе. Джей Ди направо копнее да затъне до гуша в тази помия с Изабел Душейн, а по всичко личи, че тъкмо така и става. Но ако си мислиш, че можеш да го измъкнеш, моля, действай.
— Ще поискам случая да бъде прехвърлен към моя отдел за разследване на палежи и без това е под наша юрисдикция.
— Направи го. — Мобилният телефон в колата й звънна и тя го бутна настрани, за да отвори вратата и да се обади: — Винсент.
Тя се заслуша в последните новини от болницата, които й докладваше дежурният и за миг стисна очи и й се прииска да си удари главата в нещо. Съжалявам, Джей Ди, направих, каквото можах.
— Ясно. Предай това и на капитан Пелерин — кажи му, че според мен трябва да издадем заповед за задържане на Душейн. Точно така. Дръжте ме в течение — нареди тя и приключи разговора.
— Джей Ди ли беше?
— Нещо такова. Един рентгенолог е намерен удушен в „Мърси“. Той е правил снимките на нашата свидетелка, която е забелязана да шофира кола, открадната от паркинга на болницата. — Погледна прямо Корт. — Брат ти е след нея.
Сесилия Тибидо чу да се затръшва входната врата на фургона. Огледа се наоколо в безупречно подредената кухня, преди да остави кошницата с чисто пране.
— Били? — тя избърса ръце в престилката си. — Ти ли си?
— Проклета кучка! — Стъпките му отекнаха тежко по пода на кухнята. Мършавото му лице изглеждаше пламнало и лъщеше от пот. Носеше половин опаковка кенчета с бири и бутилка, увита в кафява хартия. — Дай чаша, Сий.
Тя отиде до бюфета и извади любимата чаша на мъжа си — халба за бира, открадната от местен бар. Провери дали е чиста, преди да я сложи на масата пред него.
Гладен ли си, миличък? — Ако хапнеше нещо, нямаше да се напие чак толкова. — Сложила съм ти яденето във фурната…
— Млъквай. — Той отвори бутилката и сипа няколко пръста уиски в халбата, после тресна шишето на масата.
Сесилия не мислеше, че толкова ще се забави — бе казал, че има работа цяла сутрин, но обичаше вечерята си топла и сервирана в пет. Вече минаваше седем. По лицето му имаше нови синини, а долната му устна бе сцепена — явно дело на Кейн Гантри.
Погледите им се срещнаха. Очите му бяха кръвясали, а едното сякаш започваше да се подува.
— Какво зяпаш?
— Нищо, Били — тя сведе глава. — Съжалявам.
— Съжаляваш. Ще съжаляваш и още как. — Огледа кухнята, после забеляза коша с мокри дрехи. Каза с приглушен, мек глас: — Още не си си свършила работата?
Сесилия сведе поглед към скръстените си ръце.
— Това е последното. Дъждът ги намокри, докато ги прибера.
Той изсумтя и си наля друго питие.
— Пак цял ден си гледала телевизия.
— Не, скъпи. Изчистих кухнята, изпрах и ти приготвих вкусна вечеря. — Беше забравил, че като се вбеси от вечерните новини, бе запокитил телевизора насред стаята.
Били не беше едър и се движеше много бързо, ако пожелаеше. Той скочи и я сграбчи за рамената.
Читать дальше