Джесика Хол - В огъня

— Не ме лъжи.

— Телевизорът е счупен. — Тя се отдръпна от него. Още не я бе ударил, но този ден беше някак различен — погледът му бе някак страшен. — Няма как да гледам.

— Но искаш друг, нали? — Той я блъсна в хладилника. — По-голям? По-хубав?

— Не, не искам. Наистина не искам, Били. — Тя едва си поемаше дъх, притисната между тялото му и твърдата плоска врата на хладилника. — Аз… аз не обичам телевизия.

— Имаш си по-приятни занимания? — присви очи той. — Да си говориш пак с оная пачавра до нас?

Тя поклати глава.

— Няма такова нещо.

Били мразеше Лайла, съседката им, но не защото беше лесбийка. Сесилия подозираше, че мъжът й е скачал, и то неведнъж, но тя го е отрязала.

Може би малко секс щеше да го укроти.

— Искаш ли да се поотпуснем, скъпи? — Тя облиза устни, както му харесваше.

— Иска ли ти се, а? — той се втренчи в гърдите й. — Не можеш да ми се наситиш.

Тя мразеше секса с него, но щеше да е по-добър вариант, отколкото да му трепери цяла вечер.

Той погледна към прозореца и изражението му се промени.

— Нямам време. — Пусна я и отиде в спалнята. Излезе оттам с пушка и кутия патрони. — Отивам на лов. Ще се върна по-късно.

Не беше ходил на лов от години.

— Добре.

— Не се мръщи, де. — Той запретна полата и я стисна между краката. — После ще се погрижа за теб.

Сесилия не помръдна дори и след като той напусна караваната. Чак когато чу, че камионът му пое по шосето, тя смъкна полата си и сълзите й потекоха. Толкова мръсна се чувстваше, когато я опипваше така — сякаш беше курва, а не съпругата му.

— Сесил?

Гласът на Лайла я накара да избърше лице с престилката си.

— Един момент. — Тя не отвори мрежата на вратата. — Трябва ли ти нещо?

— Чух Били да крещи. — Едрогърдата блондинка я гледаше изпод чадъра си. — Ударили те?

— Не, нали ти казах — никога не ме удря.

Лайла изкачи стъпалата и затвори чадъра, после отвори мрежата и пристъпи през прага. Под палтото беше облякла работното си облекло — еластична оранжева къса рокля, която се бе опънала по пищните й форми, а блясъкът и накара Сесилия да преметне. — Много добре го чух през двора. Трябва да се разкараш от тоя човек, момиче.

Да напусне Били Тибидо? За малко да се изсмее. Нямаше семейство, нямаше къде да отиде. Бе напуснала училище на шестнайсет, така че никой нямаше да я вземе на работа. Били беше всичко, което притежаваше.

— Мога да ти помогна да си намериш работа. — Съседката й повдигна края на оскъдната си дреха. — При Бартоломео търсят момичета.

Лайла танцуваше пет вечери в седмицата в стриптийз клуба на Барт, но имаше страхотно тяло и не се свенеше да се разголва. Сесилия дори не обичаше да се съблича на светната лампа.

— Благодаря ти, но не мога да го направя.

Съседката й завъртя очи.

— Ще сервираш, сладурче, няма да се събличаш.

Лайла продължи да говори, но тя не можеше да се концентрира върху думите й. Продължаваше да мисли за Били и пистолета.

— Благодаря, ще се оправя — прекъсна тя съседката си насред изречението и отвори мрежата на вратата. — Извинявай, но имам да свърша нещо важно.

След като Лайла си тръгна, Сесилия отиде до телефона. Щеше да се обади на Кейн и да му каже, че Били е тръгнал на лов. Кейн щеше да прецени какво точно ще ловува мъжът й.

Сейбъл намали чак, когато излезе от града и пое по един от по-малко оживените вътрешни пътища. Дори и тогава не можеше да спре да трепери.

Как ме е открил толкова бързо?

Джей Ди бе предупредил персонала на спешното отделение да не дават информация на никого, че тя е там. Убиецът на Марк сигурно я бе проследил от пожара до полицейското управление, а оттам — до болницата. Или пък някой от полицаите му е казал къде да я намери.

Бе удушил младия фелдшер, за да се добере до нея. На какво ли още беше способен?

Сега, след като бе откраднала колата, трябваше да действа бързо и да бъде постоянно в движение. Открие ли я полицията, намери ли я Джей Ди, нямаше да има друг шанс за бягство. Но първо трябваше да се види с Кейн.

Кейн Гантри имаше да отговаря за много неща.

Към отбивката за хелинга на Гантри сочеше написана ръкописно табела, закована на завоя на тесен черен път, и щом зави, тя дочу далечен шум от мотори и мъжки гласове. Лодките на Кейн се прибираха след дългия ден, прекаран в открити води, което означаваше, че целият му екипаж ще бъде на доковете и ще разтоварва улова и пасажерите, които бяха качили по пътя. Беше понеделник, така че едва ли много туристи са искали да излязат за риба.