Джесика Хол - В огъня

— Леклер и такива като него залагат мрежи на места, където се влива канализацията — изръмжа й той. — Никой не ги глобява за стридите, които вадят от мръсотиите. Никой не ги обвинява, че разболяват хората.

— Държавата затваря тези рифове и ти добре знаеш това. — Усети как мъжете започнаха да се събират около тях в тъмното, но реши, че няма да им позволи да я заплашват. Тя бе дъщеря на Реми Душейн и познаваше повечето от тях, откакто ходеше по земята. — Били беше в склада, нали?

— Уволних Били — заяви й той. Изражението му се промени, замисли се. — Трябва да го попиташ лично къде е бил.

— Ти ли му поръча да го направи? Ти ли нареждаш на мъжете да палят имотите на Марк?

Гневът по лицето му изчезна и той сведе поглед към обувките й, после отново я погледна.

— Единствените пожари, които паля, са под завивките, chere — отвърна той с глух глас и прокара загрубелите си пръсти по овала на лицето си. — И дълго поддържам огъня.

Тя знаеше какво се опитва да направи — не можеше да я изплаши с митичния си гняв, затова прибягна до другото, с което беше известен. Хилер й бе разказвала за апетита на Кейн към жените, как понякога си водел по две момичета у дома, за да не му се налага да излиза втори път, но Сейбъл не вярваше много на това. Спомняше си ясно само срамежливото момче, което бе работило за баща й.

Момчето бе пораснало, осъзна тя и преглътна трудно, когато той хвана кичур от косата й и го разтърка между пръстите си. А може би репутацията му не беше дооценена.

— Не проявявам интерес.

Той се усмихна и се наведе към нея, държейки косата й, когато тя понечи да се отдръпне.

— Така ли, Изабел? — дъхът му докосна челото й и той бавно и похотливо прокара палеца си по долната й устна. Когато тя разтвори устни, за да му отговори, палецът му влезе навътре и опипа ръба на долните й зъби. — Не ти ли е малко топличко вече?

Някои от мъжете се изкискаха.

Тя пренебрегна просташките му сексуални намеци и го погледна в очите. Знаеше, че разиграва сцени — или пък не? Извърна глава настрани, за да махне напиращия му палец.

— Защо толкова бързаш да се отървеш от мен?

— Не се ли интересуваш от мен? — Той отпусна едната си ръка на рамото й, а другата положи върху сърцето й. — Тогава защо трепериш, момиченце? — Той обърна дланта си към върха на гръдта й. — Зърната ти се втвърдиха. Да не ти е студено?

— Не. — Тя трепереше от срам, а не от страст. Не желаеше Кейн, но не можеше да попречи на тялото си да реагира на физическия допир. — Отвратена съм.

— От мен? — Обгърна шията й и като повдигна брадичката й, докосна устни до нейните. — Или от себе си? Може би градските момчета не са те научили, както трябва?

Стомахът й се сви от страх, като си спомни нещо, което Марк й бе казал.

— Ако Марк бе станал губернатор, щеше да въведе нови правила и да спре незаконния лов и търговия. Щеше да остави теб и хората ти без работа. Знаеше това.

Кейн вдигна глава.

— Е, вече няма да го направи. Бягай, Изабел.

Искаше й се да му се разкрещи, да му издере лицето.

— Никога не съм допускала, че ще тръгнеш по стъпките на баща си, Кейн.

Мръснишката му усмивка угасна.

— Не знаеш най-важното за мен.

Тя си спомни как падна върху тялото на Марк, кръвта по ръцете си.

— Ти ли го уби, Кейн?

— Не, но се радвам, че е мъртъв. — Хвана реверите на престилката й, но този път нямаше и следа от похот. — Имаш ли да ми кажеш още нещо, преди да хвърля нахитрелия ти задник в реката?

— Колко си жалък. — Тя огледа хората му, които мълчаливо наблюдаваха разправията. Безизразните им лица я вбесиха. — Не знаете ли какво ще стане? Марк Леклер беше могъщ човек. Полицията ще дойде тук да търси Били и всеки, който му е помагал, ще иде в затвора. Включително смахнатия ви шеф. Тогава кой ще се грижи за жените и децата ви?

Недоволно мърморене се разнесе сред хората.

На Кейн не му хареса това.

— Ти по-добре се тревожи кой ще се погрижи за теб сега, chere.

От сянката на дърветата се появи една фигура и проблесна метал, когато мъжът насочи пистолет към главата на Кейн.

— Достатъчно — каза Джей Ди. — Пусни я.

Едрият кейджун бавно свали ръце от Изабел.

— Ела тук, Изабел — Джей Ди държеше пистолета си на прицел и не трепваше. — Веднага.

Риболовците се приближиха напред, като оформиха плътна стена зад Сейбъл и Кейн. Тя хвърли поглед през рамо и забеляза ножовете за стриди в здраво стиснатите ръце.

— Не сме приключили, Кейн. Ще им разкажа.

— Давай, Изабел. — Здравенякът леко я бутна към Джей Ди. — Но първо разкарай приятелчето си оттук, преди да свърши като татенцето ти.