Джесика Хол - В огъня

Джей Ди знаеше, че за секунди можеше да я обладае на задната седалка в колата. Можеше твърдият му, болезнено пулсиращ пенис да проникне в горещото й тяло и да се понесе в безумен ритъм, докато тя не се разтърси от конвулсии и не закрещи името му. После щеше да я обърне по корем и да продължи. А тя нямаше да се съпротивлява. Всъщност сега направо се разтапяше в ръцете му.

Той плъзна ръка надолу и тежката гръд изпълни шепата му. Щеше да заличи докосването на Гантри, сантиметър по сантиметър.

Точно тук, точно сега. Когато тялото й се изви и потръпна от възбуда, той притисна устни до нейните. Харесва й моят начин.

После тя издаде друг звук — различен, който нямаше нищо общо със страст и секс — бе просто страх. Той проникна през шума в главата му и го накара да отдели устни.

— Джийн-Дел — погледна го с огромни очи изпод гъстите си искри клепки. Ръката й докосна неговата и той почувства бесния й пулс. — Недей.

— Няма. — А така му се искаше. Толкова копнееше да е в нея. Отпусна се върху нея, подпрян с ръце на колата, като се бореше да се овладее.

Откъм доковете долетя гласът на Кейн Гантри, който изпсува на френски.

С нищо не беше по-различен от онова кейджунско копеле, щом така лесно губеше контрол. Отвратен от себе си, Джей Ди дръпна Сейбъл настрани и отвори вратата.

— Качвай се.

Тя се настани отпред, докато той седна зад волана и запали мотора. Усети я как се сви до вратата, по-далеч от него, и обви ръце около себе си. Цялата трепереше. После направи нещо, от което му се прииска да я грабне в обятията си отново.

Протегна китки към него.

— Няма да ти слагам белезници.

Тя бавно отпусна ръце в скута си.

— Но нали избягах, откраднах кола… — Сякаш се опитваше да го убеди, че не може да й се има доверие.

— Да не си мислеше, че кражбата на една кола ще те спаси? — Движеше се бързо на заден ход, докато не стигна до по-широко място, където направи обратен завой и излезе на главния път. Замълча, докато гневът му не се поукроти и чак тогава я погледна: — Трябва да знам какво е имало между теб и Марк.

— Няма да ми повярваш.

— Да видим.

— Добре тогава. — Тя впери невиждащ поглед в тъмнината. — Майка ми почина преди четири месеца. Имаше рак на костите.

Най-малко това бе очаквал да чуе. Когато бяха заедно в колежа, тя почти не споменаваше родителите си, но винаги бе усещал, че са много близки. Така и не му показа колко близки бяха, но винаги си е била малко тайнствена.

— Съжалявам.

— Работех за „Фемили Сървисиз“ в Шревърпорт, но напуснах, за да се прибера и да се грижа за нея. — Тя се отдръпна от вратата и се наведе напред, така че косата й закри лицето й. — Марк се обади преди няколко седмици, когато научил, че мама е починала. Първо говорихме по телефона, после Реми ме убеди да се видя с него. Бях много притеснена — все пак бе кандидат за губернатор, но него това не го интересуваше. — Гласът й омекна: — Беше толкова любезен и мил, и толкова се интересуваше от мен. Веднага си допаднахме.

В главата на Марк изникнаха какви ли не фантазии — Марк със Сейбъл. Ръцете на Марк върху Сейбъл. Как я докосва. Как я целува. На всичко отгоре бе видял и Гантри да прави същото. Силно стисна волана, докато не запука в ръцете му.

— Значи си имала връзка с него.

— Не съвсем. Днес щеше да ни е за втори път. — Тя сведе поглед. — Искам да кажа, щяхме да се срещнем за втори път.

— Явно първата ви нощ е била върхът. — Искаше му се да разбие предното стъкло с юмрук. — Или е било любов от пръв поглед?

— Така е било, но между него и майка ми. — Тя отметна косата си и го погледна. — Марк Леклер не ми беше любовник, Джийн-Дел. Беше ми баща.

Изабел се бе измъкнала някак си от Били в болницата, но той знаеше къде ще отиде. Старият все още живееше в същата барака, където майка й бе продавала стръв — малко по-надолу от Гантри.

Много удобно.

Били реши, че първо ще уреди сметките си с Кейн, после ще довърши момичето. Разбра, че е извадил късмет, когато се промъкна през храсталака, за да огледа кея, и като по поръчка пред очите му изникна Изабел, която се караше с шефа му пред всичките му служители.

— Ето къде си била! — Той се намести по-напред и приклекна зад един храст. — Мен ли търсиш, зайченце? Тук съм.

Заслуша се какви ги дрънка, но когато спомена името му, главата му запулсира. Разбра, че е видяла лицето му. Знаеше, че той е подпалил огъня.

За това, продажната кучка щеше да умре бавно.

От друга страна, Кейн го изненада. Можеше да й признае всичко, но само каза, че го е уволнил. Може би Били грешеше за него. Може би шефът му в крайна сметка си е спомнил кое е важното — вярност към своите преди всичко.