Джесика Хол - В огъня

— Майка ти беше от кейджуните. — Това не беше въпрос.

Тя разбираше какво има предвид — Марк Леклер принадлежеше към едно от най-старите и най-богати креолски фамилии в Ню Орлиънс — той и майка й едва ли са се запознали чрез общи приятели.

— Явно са се запознали, когато Марк се е изгубил в мочурището. Майка ми го намерила и го довела вкъщи. Баща й, моят дядо, го завел до града.

Той се обърна към нея:

— И просто ей така се влюбили.

— Марк се е влюбил, или поне това ми каза, когато се срещнахме. Мисля, че на майка ми й е трябвало малко повече време. Все пак е била ужасно млада. — Тя сви рамене. — На следващия ден се върнал, за да се види с нея. И така продължил да идва. Той ми каза, че онова лято било най-щастливото в живота му.

— Марк Леклер и момиче от кейджуните. — Той заклати глава, изпълнен със скептицизъм.

— Защо ти е толкова трудно да го повярваш, Джей Ди? Майка ми беше красива, мила жена. — Огорчението я предизвика да добави: — А и ти обикаляше по тези места някога, не помниш ли? Случва се.

Той присви очи:

— Никога не съм се срамувал от теб, Сейбъл. Гордеех се с теб. Перчех се с теб.

Направи се, че не го чу. Просто повдигна рамене.

— Няма значение. Сега и двамата са мъртви и не е нужно никой да знае за това.

Той понечи да каже нещо, спря се, после попита:

— Защо майка ти не ти е казала за Марк?

— Не знам.

— Защо не е казала на Марк за теб?

— Мисля, че се е страхувала. Татко си спомни, че в края на онова лято някакви добре облечени хора идвали в магазинчето за стръв. Мисли, че сигурно са били родителите на Марк. Не знае какво са й казали, но веднага след това тя скъсала с него. Тогава трябва да е знаела, че е бременна. — Тя чертаеше с пръст около петната кръв.

— Баба и дядо я изпратили при роднини в Мобайл, където съм родена. Върнала се в Ачафалая, когато съм била на няколко месеца.

Той мълчаливо осмисли думите й и попита:

— Името на Марк фигурира ли в акта ти за раждане?

Тя кимна.

— Крила го е от всички, но мисля, че е искала да знам. Трудно е да се каже — татко твърди, че никога не му е казвала. Намерил акта за раждане чак след смъртта й. Запазила го е заедно с няколко писма от Марк, които спасила от пожара.

— Пожар? Какъв пожар?

— Няколко седмици след завръщането й в Ачафалая някой подпалил старото магазинче за стръв. Реми — баща ми — спасил мен и майка ми, но нейните родители загинали в пожара. Реми бил толкова тежко обгорен, че не давали надежда за оцеляването му. Бъд Гантри бил арестуван, а Реми и майка ми се оженили и се върнали в блатата при семейството му.

— Бъд Гантри?

— Бащата на Кейн Гантри — той подпалил къщата. — Тя погледна към пътя, водещ към хелинга на Гантри. — Бъд винаги е твърдял, че това била негова идея, но хората бяха сигурни, че някой му е платил — разполагал е с пари и се хвалел, че щял да получи още. Умрял на втория ден от влизането си в затвора, преди да се разбере кой му е платил.

Нещо изпука, изсвистя и удари на метал. Преди Сейбъл да разбере какъв е този звук, Джей Ди я сграбчи за рамото и я натисна надолу:

— Залегни!

Последва втори силен пукот. Стъклото се пръсна и малки парченца се посипаха по главата й.

— Някой стреля?

— Стой долу.

Джей Ди запали мотора, включи рязко на скорост и изскочи на пътя, после се метна настрани и гневно изруга, когато прозореца до него се пръсна. Сейбъл видя как натисна газта до дупка и се вкопчи в седалката, когато колата взе да се мята бясно по шосето.

— Джей Ди!

Бе извадил пистолета си и стреля два пъти по някого през разбития прозорец. Оглушителната експлозия от изстрелите му и миризмата на барут я накараха да зарови глава в седалката и да запуши ушите си.

Последваха два силни гърмежа под колата и предницата внезапно увисна.

— Дръж се! — Джей Ди удари спирачки, когато колата поднесе. Сейбъл изхвръкна от седалката и се удари в рамката на вратата. Колата излетя от пътя и бясно се запремята из шубраците.

В един момент сякаш летяха във въздуха и тогава последва страхотен трясък. Сейбъл усети ръцете на Джей Ди около себе си секунда, преди да попаднат в пълен мрак. Студената вода нахлу в кабината през счупеното стъкло.

— Хвани се за мен. — Държеше я с една ръка, а с другата блъскаше да отвори шофьорската врата. Колата се напълни с още вода и водорасли и започна бързо да потъва. Джей Ди опипа лицето й и я притисна още по-здраво.

— Хвани се за рамената ми и си поеми въздух.

Водата беше смразяваща и притискаше ушите й. Той успя да измъкне и двамата от колата и я издърпа пред себе си. Заплуваха заедно, като тя буташе енергично с крака, за да се отдалечат от потъващата кола. Точно когато усещаше, че дробовете й ще се пръснат от липса на кислород, той я извади на повърхността.