Джесика Хол - В огъня

— Да кажем всичко.

— Да видим. Тялото е докарано с купчина отломки, изгоряло дърво, пепел, мазилка и натрошено стъкло — явно от местопрестъплението. Изцяло овъглен, с пълно изгаряне на плътта в различни части на тялото — поразени са обширни участъци от главата, горната част на трупа и крайниците.

— Значи е изгорял до смърт.

— А, не. След това открихме фрактура на черепа, обхващаща основни тилни кости. Масивен субдурален хематом, раздробени тилни кости, парченца, заседнали в церебралната тъкан, и какво ли още не.

Медицинските термини я объркаха.

— Което ще рече?

— Някой е нанесъл множество удари по задната част на главата на господин Леклер, докато мозъкът му не се е пръснал и не е издъхнал. Сама погледни. — Той извади снимка от аутопсията, която показваше тила на Марк Леклер, отделения скалп разкриваше смления мозък.

— Исусе.

— Дева Марийо и Йосифе — допълни я той. — Дълбочината на проникване показва, че нараняванията са резултат от множество удари, нанесени под деветдесет градуса отзад. От фрактурата на лицето бих казал, че убиецът го е ударил веднъж, както е бил прав и е продължил, когато го е повалил на пода. Проверих дробовете, но не открих следи от вдишан пушек. — Той прибра снимката. — Причина за смъртта е нараняване с тъп предмет, а не изгарянето.

Тери потърка уморените си очи.

— Значи някой е размазал главата му, а после е подпалил огъня.

— Вероятно. Ще мога да определя час на смъртта чак утре. — Несъмнено е убийство.

Тя се опитваше да измисли какво друго би могла да го запита.

— Да си забелязал нещо странно?

Той се замисли.

— Сега, като ме питаш, се сещам за нещо. — Прегледа картона, спря се на един ред и се зачете. — Ето — извадих няколко дървени трески от мозъка му и ги изпратих за анализ. Не ме цитирай, но приличаха на бор.

— Може ли да са попаднали там от пода?

Гари поклати глава.

— Прекалено надълбоко бяха и от другата страна на главата. Паднал е по очи.

— Значи са от оръжието на престъплението, което би могло да бъде всичко между бейзболна бухалка и крак от маса — разсъждаваше тя. — Колко е било голямо, според теб?

— Съдейки по раните, с размерите на бейзболна бухалка, а може би нещо по-тънко. — Грейсън затвори картона. — Колко е продължил пожара?

— Не знам точно. Може би трийсет, четирийсет и пет минути. Загасиха го, но сградата е напълно разрушена. — Забеляза, че изражението му се промени. — Какво?

Той потупа устни с пръст.

— Онова, с което е убит, е било много тежко и доста дебело. Ако убиецът го е хвърлил на пода, трябва да е горяло по-бавно от тялото. Може да са останали улики.

На Тери й се искаше да се прибере, да си легне и да не стане няколко седмици, но реши да направи още едно посещение и се изправи:

— Благодаря, Грей. Задължена съм ти.

— Благодари се, че не си търся дълговете, иначе трябваше да се втурнеш към Канкун с мен и два куфара с оскъдни черни бикини. — Той заобиколи бюрото и нежно докосна върха на носа й: — До скоро, Тес.

— Марк Леклер ти е бил баща. — Недоумението в гласа на Джей Ди я преряза като плесница.

— Казах ти, че няма да повярваш. — Сейбъл кръстоса студените си ръце и впери поглед в засъхналите петна по болничните панталони, които бе откраднала.

Кейн Гантри я бе изплашил, но не колкото Джей Ди, който бе изникнал изневиделица. Едва бе дошла на себе си, когато я притисна към колата си и започна да я целува.

Ако изобщо това може да се нарече целуване. Докосна леко с пръст долната си устна, която продължаваше да я щипе, където зъбите му се бяха врязали. Агресивната му страст я бе разтърсила от глава до пети — онзи Джийн-Делано, когото бе обичала, никога не я бе докосвал грубо — и това я възбуди по специален начин. Предизвика непозната, типично женска реакция, която я обезоръжи в обятията му и под устните му. Подчини му се безпрекословно и същевременно събуди у нея непреодолимо желание за нещо повече от примирение пред гнева му. Искаше й се да се наслади на всеки миг.

Може би щях да съм в по-голяма безопасност с Кейн.

Джей Ди намали, отби отстрани на пътя и угаси мотора. Няколко минути остана смълчан — не каза и не направи нищо.

Когато най-после проговори, гласът му бе все така твърд и студен.

— Познавах Марк през целия си живот и никога не те е споменавал. Нито веднъж. Нито дори, когато бяхме гаджета, за бога.

— Той не знаеше за мен. Майка ми никога не му е казвала. На мен също не ми бе казвала. — Отново я завладя тъга, като осъзна, че никога вече няма да може да опознае истинския си баща — щеше да запази само спомена от онази първа, неловка среща.