Джесика Хол - В огъня

Когато Джей Ди и Сейбъл излязоха от асансьора, забеляза как той я гледаше. Както никога не бе гледал нея самата.

Елизабет Гембъл безшумно влезе в кухнята.

— Накарах Лора да си легне. Да се надяваме, че ще поспи няколко часа. — Тя започна да прибира храната. — Морая, ще останеш ли сама с нея през нощта? Ще дойда утре рано сутринта.

Морая бързо кимна и стана от масата, за да й помогне.

— Много ти благодаря, че дойде.

— Радвам се, че ни се обади, скъпа. — Елизабет я целуна набързо по челото, преди да се обърне към съпруга си: — Ще докараш ли колата, Луи? Ние с Морая ще приберем тук.

Той сърдечно прегърна Морая и излезе от кухнята.

Усмивката на Елизабет угасна веднага щом мъжът й се отдалечи достатъчно.

— Чу ли за момичето, което са открили с Марк?

— Изабел Душейн. — Морая шумно затвори капака на кутия с пилешки дробчета. — Видях я в полицейското управление.

— Защо ли Марк ще се забърква с това момиче?

Морая беше настроена против Сейбъл, но майката на Джей Ди направо я ненавиждаше. Онова, което приятелите му бяха направили преди десет години, всъщност бе заради Елизабет. Разбира се, не беше ги молила за това директно, но беше дала ясно да се разбере, че ще бъде много щастлива, ако Сейбъл и Джей Ди се разделят. Това бе окуражило Морая и приятелите й.

— Не знам. — Тя грабна шепа солети и ги напъха в един плик, като изпочупи повечето от тях. — Казват, че между тях е имало нещо.

— Сигурно ще казват какво ли не, но аз познавах Марк. — Елизабет тресна една ролка с фолио на плота. — Никога не е изневерявал на жена си.

— Сигурна ли си? — въздъхна Морая.

— Колкото съм сигурна в теб, мила. — Възрастната жена я прегърна през раменете. — Сега зависи от нас и от останалите приятели на Лора да разкрием истината. Можем да го направи, нали?

— Да. — Но не и цялата истина, помисли си Морая.

Джей Ди не помръдна, докато Сейбъл излезе от доковете и приближи към него. Гантри и хората му не я последваха, но нямаше да рискува, не и с всичките тези ножове в ръцете им. Не му хареса и начина, по който едрият кейджун гледа Сейбъл — той би създал най-големи главоболия.

Щом стигна до него, Джей Ди я дръпна до себе си. Обви една ръка около кръста й и я завлече назад сред сенките, където се скриха от погледите.

— Джей Ди, аз…

— Млъквай!

Въпреки недоволството си, рибарите се обърнаха и се заловиха за работата си. Гантри остана на дока, загледан след Джей Ди.

Сейбъл докосна ръката на Джей Ди и се отдръпна от него.

— Няма да…

— Казах, млъквай. — Той я завъртя към себе си и я избута навътре в шубрака, после я поведе по черния път.

Тя не се съпротивляваше, макар че заради бързата му крачка и неравния път, се препъна един-два пъти. Когато се увери, че никой не ги следва, пъхна пистолета си обратно в кобура на рамото си, но не го закопча, в случай че бързо му потрябва. Колата на стареца беше там, където я остави, с ключовете в контакта. Заведе я до своята кола.

Сейбъл спря до шофьорската врата със сведен поглед и отпуснати рамене:

— Съжалявам.

— Нарани ли те? — попита я той, като я оглеждаше. На светлината на доковете не би забелязал рани, но тук бе напълно тъмно и искаше да се увери.

Тя поклати глава.

— Добре.

Избутал назад, едното му бедро се настани между нейните и така с цялата си тежест я прикова към колата. Ръцете й останаха заклещени между телата им — едната на гърдите му, другата между хълбока му и стомаха й. Не беше важно — и без това нямаше да й трябват в следващите няколко минути. Той я хвана за косата и дръпна главата й назад толкова бързо, че тя успя само да зяпне.

Той очакваше тъкмо това от нея — да разтвори устни.

Реши, че ще е по-добре да я целува, вместо да я души, и се оказа прав. Дори бе много по-добре. Устните й бяха сочни и нежни, каквито ги помнеше, и не оказаха никаква съпротива.

Не че Джей Ди би допуснал такава дори за секунда. След десет години неведение за случващото се с нея, след събитията от този ден, а и накрая надвесеният над нея Гантри?

Заслужаваше поне това.

Устата й бе хладна и вкусна и му отвърна незабавно.

Джей Ди почувства как пръстите й се вкопчиха в сакото му, когато ръката му се зарови в косата й и приведе главата й. От притеснение, гняв и страх се държеше трескаво и усети вкус на кръв по езика си, въпреки това тя не го отблъсна. Приемаше всичко, което той правеше с нея, без съпротива и това безмълвно подчинение разпали страстта му и го докара до ръба на лудостта.

Тогава тя изстена до устните му и той почти изпадна в екстаз.