Джесика Хол - В огъня

Морая наблюдаваше как Лора хлипа на рамото на Елизабет. Искаше й се да направи същото, но гневът и чувството за вина смразяваха душата й.

Бе се опитала да направи за Лора каквото бе по силите й, след като я посрещна в полицейското управление, но когато видя Изабел Душейн, направо онемя.

Лора бе обожавала съпруга си и бе просто съсипана. Морая знаеше, че трябва да събере сили да каже нещо утешително, но можеше единствено да се мотае наоколо и да се опита да изгони Изабел Душейн от мислите си, както и въпроса откъде ли познава Марк Леклер.

Провали се. Така и не бе успяла да се освободи напълно от призрака на Сейбъл. Споменът за стеснителното момиче в евтина дантелена рокля я бе преследвал с години.

Морая се обади на майка си, но тя бе излязла на пазар, така че се наложи да откара Лора до дома й. Единственият друг човек, за когото й дойде на ум, бе Елизабет Гембъл, която бе и една от най-старите приятелки на Лора.

Успокои се, когато Елизабет и Луи дойдоха, но Морая никога през живота си не се бе чувствал по-безполезна.

Една ръка мило докосна рамото й.

— Да идем в кухнята — тихо я подкани Луи Гембъл. — Да оставим дамите да си поговорят.

Морая кимна и последва съпруга на Елизабет по коридора към тъмната кухня. Лора бе отпратила ужасените слуги по-рано, но готвачката бе оставила подбрани колбаси, сирена и нарязан хляб на плота. Кутии от заведението на Луи бяха подредени на купчина до чиниите със сандвичи.

Храна за погребение , както я наричаше майката на Морая. Хората обичат да похапнат нещо, когато някой умре. Помага им да се почувстват по-добре.

Стомахът й се сви при вида на обилните деликатеси.

— Не мисля, че мога да хапна каквото и да е, Луи.

— Защо не поседнеш? — Заведе я до един стол, после свали сакото си и нави ръкави. За разлика от синовете си Луи Гембъл беше нисък, набит мъж, който не обръщаше внимание на оредялата си, сребриста коса и на излишните килограми. Затършува из шкафовете с увереността на мъж, прекарал по-голямата част от живота си в кухнята, и след няколко минути на масата вече имаше кана топъл чай и бисквити.

Морая прие чая, който й наля, и събра сили да му се усмихне. Беше й студено, толкова студено, че не би се изненадала, ако димящата чаша между дланите й се заскрежеше.

— Благодаря. — Той се пресегна и сипа две лъжички захар в чашата й.

— Ще ти помогне — увери я той. — Говори ли ти се за случилото се в полицейското?

Тя учтиво отпи от прекалено подсладената напитка.

— Искаха да я разпитат или нещо такова, но Лора беше прекалено разстроена, за да говори с някого. Беше пълно с журналисти. Пощуряха като видяха онова момиче.

Остана шокирана, като видя Сейбъл, но не колкото при вида на Джей Ди, обвил ръка около нея. За миг изпита чувството, че са се върнали в миналото, в нощта на танците. Само че Джей Ди също бе там и видя какво са направили Морая и останалите.

Дали ме помни? Ами ако му каже?

— Очаквам утре да изпратят някого в къщата, за да говори с Лора. — Луи потърка чело. — Би ли останала с нея, мила?

— Разбира се. — Независимо как се чувстваше, не можеше да остави горката жена сама. — Ще се погрижа за нея и съм сигурна, че майка ми също ще дойде сутринта. — Ръцете й отново затрепериха и тя бързо остави чашата.

Той се загледа в нея.

— Мога да помоля Елайза да остане с теб.

— Не, ще се оправя. — Погледите им се срещнаха. — Луи, помниш ли Сейбъл Душейн?

— Разбира се. — За миг се позамисли. — Ти също я познаваше, нали? Още от Тюлейн?

Какво ли щеше да каже, ако му признае, че тя и приятелите й бяха тероризирали момичето?

— Спомням си, че излизаше с Джей Ди — отвърна Морая с каменно изражение. — Мисля, че скъсаха точно преди завършването му. — Благодарение на нас. — Не я познавах много добре.

— Беше мило момиче. Странно, че Марк никога не я е споменавал пред мен. — Луи си взе една бисквита и разсеяно взе да я рони над салфетката си. — Джей Ди ще се погрижи за нея.

Морая напълно бе забравила за Джей Ди, откакто Лора й се бе обадила от полицията. Когато дежурният сержант й каза, че детективът се е заел със случая, тя не обърна внимание, защото все още беше силно разстроена. Отчаянието и мъката й отстъпиха на по-силното унижение и гняв. Джей Ди е разпитвал Сейбъл Душейн, когато Морая отиде да го търси за обяд. Тери Винсент трябва да е знаела и въпреки това дума не обели.

Джей Ди изобщо не забелязваше Морая, когато излизаше със Сейбъл в колежа. Беше лудо влюбен в момичето на кейджуните и всички го знаеха. Особено Морая.