Джесика Хол - В огъня

— Какво се е случило?

— Едно тъпо улично псе ме ухапа — отвърна той, после смръщи вежди и кимна към седана. — Оставих ключовете на контакта — паркирайте я вместо мен. Всеки момент ще припадна. — Той закуцука към болницата.

Сейбъл погледна през рамо и видя, че Били излезе навън. Вече няма време. Заобиколи колата и отвори шофьорската врата.

— Кортланд се връща от Билокси — съобщи Елизабет Гембъл на икономката Мей Уолъс, докато оглеждаше аранжировката на цветята в трапезарията и пъхна стърчаща клонка папрат зад една разцъфнала роза. — Моля те сложи още един прибор на масата за вечеря.

— Да, госпожо. — Мей дръпна настрани синята сатенена завеса. — Изглежда ще вали.

— По-добре сега, отколкото през уикенда. — Елизабет се намръщи на леко размазаното си отражение на повърхността на дългата махагонова маса, която бе притежание на семейството й още от Френската революция. Всичко беше наред, но тя си сложи очилата, висящи на врата й, за да се огледа. — Или са ми поникнали още две вежди, или тази маса има нужда от полиране, Мей.

Икономката се изкиска.

— Сигурна съм, че е от масата, госпожо. — Телефонът в кухнята звънна и Мей отиде да се обади. Върна се след миг. — Госпожо, търси ви Морая Навар.

— Ще се обадя от библиотеката. Което ми напомня — би ли се обадила на цветарите да провериш дали имат достатъчно гардении на склад за тържеството? Не ми се иска да го оставям за последния момент. — Елизабет взе тефтера си от масата. Имаше толкова много неща да свърши, а оставаха само няколко дни. — О, и моля те, когато от кетъринг фирмата докарат таблите за сервиране — трябва да им поръчаме още една за студения бюфет.

През седмицата, в която се провеждаше най-големият празник за годината в Ню Орлиънс, всичко вреше и кипеше, но Елизабет Гембъл бе свикнала да се справя с тези предизвикателства. Освен ежегодната вечеря на Луис, която мъжът й даваше в своя ресторант за сътрудниците си. Черно-бялото гала парти бе най-важното обществено събитие в семейния календар. Откакто бе поела ролята на домакиня от майка си преди двайсет и пет години, Елизабет спазваше традицията и даваше всичко от себе си, за да организира най-елегантното и съвършено тържество за сезона.

Традицията бе прекрасно нещо, но през последните няколко години бе започнала да я изтощава. Прекалено остарявам, за да тичам така на всеки Марди Гра.

Докато влизаше в библиотеката на съпруга си, на Елизабет й се прииска за хиляден път да бе имала дъщеря. Снаха й Уенди би могла да поеме семейните задължения, но двамата с Айван избраха да живеят в ранчо насред забравената от Бога Монтана. Все пак Елизабет имаше още двама сина за женене и щом Джийн-Делано се задомеше с Морая, щеше да й предаде факела на традицията.

Само да мога да го убедя да предложи на момичето. Знаеше колко е инатлив сина й, но един деликатен намек нямаше да навреди. Обявяването на годежа на тазгодишния бал щеше да бъде съвършеният акцент. Щом ги оженеше, двете с Морая щяха да обединят усилия да го махнат от полицейското управление и да го накарат да се заеме с нещо, което не изисква носене на оръжие.

Тя вдигна слушалката на бюрото на мъжа си.

— Морая, скъпа, как си? Какво съвпадение — тъкмо си мислех за теб? — Миризмата на алкохол я накара да свие вежди и тя отвори едно от чекмеджетата на бюрото, където съпругът й бе оставил бутилка коняк и чаша. Успя да удържи въздишката си. Луи бе обещал на нея и на лекаря си, че ще спре да пие. — Мисля си да ви поканя на вечеря с Джийн-Делано тази седмица. Свободни ли сте довечера? Корт ще се прибере по-рано, така че можем да си направим една малка галавечеря преди голямото събитие.

— Елизабет, съжалявам, не мога. Случи се нещо ужасно. — Морая звучеше нетипично унило. — Марк Леклер е бил убит тази сутрин.

Тя бавно се отпусна на стола на съпруга си, онемяла от разказа на Морая за всички потресаващи подробности за случилото се. Марк бе най-добрият приятел на съпруга й от детството и Луи щеше да бъде поразен, когато научеше. Сълзи напираха в очите й, докато Морая й описваше състоянието на Лора Леклер и колко злонамерено са постъпили медиите.

Елизабет се стегна:

— Ще се обадя на Луи, ще занесем храна на Лора от ресторанта. Ще останеш ли с нея, мила? Мисля, че тя няма близки в града.

— Да, най-добре ще е да остана — въздъхна Морая. — Опитвам се да се свържа с Джей Ди, но ми казаха, че е в болницата с жената, която откриха с Марк.

— Жена? — смръщи се Елизабет. — Каква жена? Защо е в болница?