— Радвам се, че успяхме да ви намерим място в последния момент. — Любезната стюардеса сведе очи, после отново го погледна и дежурната усмивка стана по-искрена: — За Марди Гра ли идвате в Ню Орлиънс или сте местен?
— Оттук съм. — Той отново хвърли поглед към опашката, после към часовника си. Три пъти се опита да се свърже с Джей Ди, докато сменяше полетите в Атланта, но все му отговаряше гласовата поща. Нямаше да се обажда у дома, докато не научеше всички факти около палежа и гибелта на Марк. Вече знаеше какво щеше да каже майка му.
— Следващата седмица ще имам два дни престой тук — сподели стюардесата и докосна с пръсти ръкава му. — Ще бъде чудесно, ако има кой да ми покаже града, а може би да ме заведе на вечеря?
Деликатната закачка го накара да я огледа по-внимателно. Русата коса, белите зъби и повдигнатите гърди бяха прекалено съвършени, за да са истински, но имаше приятен глас и искрящ тен. Беше дребничка, точно по негов вкус. Погледът й към ципа на панталона му подсказа, че с удоволствие би пропуснала забележителностите и вечерята и би се отправила към най-близкото легло.
Корт винаги бе имал страстни обожателки и напоследък се чувстваше доста отегчен от тях.
— Следващата седмица в града ще има половин милион мъже — отвърна й той и дръпна ръчния си багаж, когато опашката се раздвижи. — Ще си намерите някой.
Слезе да си вземе останалия багаж от лентата, мина покрай един от телевизионните екрани на терминала и се загледа в последните новини от местните програми.
— … бе окончателно потвърдено, че жертвата е четирийсет и седем годишния кандидат за губернатор на демократите Марк Леклер. Господин Леклер, който беше известен местен бизнесмен и обществен деятел, имаше сериозна преднина в изборите. — Репортерът направи съчувствена гримаса, преди да продължи: — Оцелялата от пожара и вероятна свидетелка на убийството млада жена все още не е идентифицирана от властите. — Малка, неясна снимка се появи на екрана зад водещия. — Останете с Нюз Найн, за да получите актуална информация за развоя на разследването.
Не може да бъде. Корт отиде и превключи на друг местен канал, където излъчваха друг репортаж за убийството. Тук показваха как брат му и партньорката му извеждат червенокосата от асансьор в полицейското управление. Джей Ди изглеждаше мрачно, както и Тери Винсент, което задейства първата аларма в създанието на Корт. Щом свидетелката вдигна глава и погледна невиждащо в камерата, Корт изруга.
Наистина беше тя — Сейбъл Душейн. Старата колежанска любов на Джей Ди. Как, по дяволите, се е забъркала в това? Продължи да гледа как един репортер бутна Сейбъл и тя падна на земята и си удари главата. Свирепият поглед на лицето на брат му, докато я вдигаше, накара Корт да грабне чантата си и да се отправи към първия телефон — само че този път се обади в своя отдел.
— Страшна каша — каза старшият комисар в заключение на разказа си за палежа. — Очакваме мнението на патолога за Леклер. Червенокосата бе измъкната секунда преди срутването на сградата.
Тери Винсент не бе обелила дума, че свидетелката е бивше гадже на Джей Ди. Тя много добре беше наясно. Джей Ди не бе от хората, които могат да скрият нещо от партньора си. Корт веднага щеше да я подхване за това, че не му е казала.
— Каква е причината за пожара?
— Коктейл Амоко 18 18 Амоко корпорейшън — международна компания за добив и преработка на петрол, природен газ и химически продукти, със седалище в Чикаго, основана през 1889. — Б.пр.
— обясни комисарят, имайки предвид бомба, приготвена от специална смес запалителни продукти. — Открихме една невзривена, съвсем същата като онази, с която бяха подпалени малкото пристанище и цеха миналия декември.
Корт се сети за серийния подпалвач, който се бе заел с търговския риболовен център на Леклер. От заплахите, които Леклер бе получил, отделът на Корт бе почти сигурен, че зад всичко това стои група недоволни рибари, решили да палят имуществото на бизнесмена — рибари от кейджуните, каквато бе и Сейбъл Душейн.
Може да е било съвпадение или пък Сейбъл е била там по друг повод.
— Прати някой да ми вземе багажа от летището. Ще оставя стикерите на информация. — Корт извади пропуска си за дълготраен престой на паркинга.
— Накъде поемаш, шефе?
— Към центъра.
Сейбъл усети в кой момент Джей Ди напусна залата и несъзнателно се отпусна за момент, преди да се концентрира в усилията си да убеди персонала в спешното отделение, че няма да дойде на себе си. От разговора между сестрата и санитарят разбра, че я местят в рентгена, а оттам в стая.
Читать дальше