Винс Флинн - Списъкът на обречените

С насочено напред оръжие той се огледа за движение в пространството под колите и вляво от него. Забеляза част от крак до едно от колелата. Прицели се и стреля два пъти. Улученият изохка силно и занарежда ругатни. Рап се претърколи и излезе изпод колата, превъзмогвайки болката в рамото, и скочи на крака. Надникна над багажника на мерцедеса и се втурна към другата страна на улицата. Това беше основното правило на тактическата стрелба: Стреляй и веднага сменяй позицията.

Намери прикритие зад едно малко пежо с две врати, по-малко дори от форд фиеста. Сега следваше най-същественото. Щеше да застане на огневата линия на Виктор, а не знаеше с какво беше въоръжен той. Чакането обаче не беше в негова полза, затова надникна от задната броня на пежото. Виктор се движеше към микробуса толкова бързо, доколкото му позволяваше раненият крак. Вече беше минал две трети от разстоянието и беше на около двайсет и пет — трийсет метра от Рап.

Рап изскочи иззад прикритието си и се спусна след него. След около десет крачки подмина двамата мъже на земята. В същото време пресметна, че Виктор ще му избяга, и затова вдигна пистолета и откри огън, стреляйки без прекъсване през равни интервали от време. Когато изстреля последния патрон и започна да сменя пълнителя, Виктор се хвърли към отворената странична врата на микробуса.

Рап изруга през зъби, вкара пълния пълнител и издърпа затвора. Продължи да тича, но рязко се спря, когато от микробуса се показа черната цев на автомат. В тихата нощ силно отекна автоматична стрелба. Рап скочи настрани и се прикри зад една от паркираните коли. Прогърмяха още няколко откоса, после Мич чу звука на стартиращия двигател и гумите изскърцаха по асфалта. Той реагира светкавично и излезе на улицата. Прицели се в задната лява врата на микробуса и доколкото позволяваше оръжието, откри бърз ураганен огън. Нечие тяло падна от страничната врата на микробуса и секунда след това отново му свършиха патроните. Микробусът зави надясно и се скри от погледа му. Рап огледа набързо тялото. Беше един от хората на Хърли, бивш боец от специалните части.

Рап се обърна и изтича обратно към двамата мъже на тротоара. Те бяха облечени в костюми. Този вдясно беше прострелян в лицето и очевидно беше мъртъв. Но другият до него още беше жив и дишаше мъчително. На около метър от него на земята лежеше неговият пистолет „Браунинг ФН“. Рап го взе и го прибра в джоба си. После коленичи до човека и се зае да огледа раната му. Чу я, преди да я види. При рана в гръдния кош е характерно, че е съпроводена с един характерен звук като на всмукване с маркуч. Чуеш ли го веднъж, никога не можеш да го забравиш. Мъжът имаше черна риза и тъмносив костюм. Рап разкъса ризата отпред. Раната беше точно върху дясната му гърда. Можеше да оживее, но само ако му се окажеше спешна медицинска помощ.

Рап си спомни за малката аптечка, която носеше със себе си. Желанието да избяга оттук беше силно, но ако не помогнеше на човека, най-вероятно той щеше да умре. Потискайки у себе си порива да избяга, извади малкия пакет, постави го на земята до мъжа, и се захвана за работа. Беше му останал само един пакет коагулант. Той го отвори и изсипа половината от съдържащото се вътре прахообразно лекарство вътре в самата рана. После обърна ранения по корем и разсъблече сакото и ризата му около рамената. Изсипа остатъка от праха в изходното отверстие и наложи отгоре лейкопласт с марля. Обърна обратно мъжа по гръб и превърза входната рана. Вслуша се и с облекчение установи, че „всмукващият“ звук е спрял.

Някъде в далечината се чуха сирени. Рап се приближи до ранения и го погледна в очите, изпълнени със страх. Каза му на френски:

— Ще се оправиш. Разбираш ли ме?

Мъжът го погледна и кимна, докато немощно се опитваше да хване ръката му.

— Дръж се, те ще дойдат всеки момент.

Рап се огледа наоколо и забеляза кървавите си отпечатъци върху остатъците от медицинските консумативи. Набързо ги събра и ги напъха в аптечката. Вниманието му беше привлечено от кожен калъф за лични документи, който изпадна от сакото на ранения. Той го разтвори. Гербът на значката не му беше познат, но определено беше чувал за Дирексион женерал де ла секюрите. ДЖСЕ беше френският аналог на ЦРУ.

— Виктор! — промърмори той. — Какво си направил, по дяволите?

Агентът стисна ръката му и се примоли:

— Не ме оставяй!

Рап прибра документите му в якето си. Звукът на сирените се усили.

— Всичко ще бъде наред — каза той, макар и сам да не беше много уверен. — Не се предавай. Всеки момент ще дойдат. И запомни… негодникът, който ти стори това… се казва Виктор.