Винс Флинн - Списъкът на обречените

— Мамка му.

Хареса му идеята за пет трупа с пет куршума. Звучеше като от филм с Клинт Истууд. Пет трупа с шест куршума не звучеше толкова вълнуващо. Нямаше тръпка. Брамбъл беше почти сигурен, че е улучил първия в лицето. С втория изстрел малко беше прибързал. Винаги беше възможно жертвата да е простреляна смъртоносно, но да има предсмъртни гърчове. Той тръгна към лежащия и си спомни, че има в себе си нож. Можеше да спести един куршум и да му пререже гърлото. Тогава пак щеше да е пет трупа с пет куршума. Или почти.

Брамбъл беше прав за първия изстрел. Беше уцелил непознатия точно в средата на лицето, между носа и горната устна.

— Ей, страшен изстрел.

Вторият мъж стискаше с ръце гърдите си. Пистолетът му беше на метър и половина от него, но и на километър да беше, все щеше да е същото. В ъгъла на устата му имаше кръв и той впери в Брамбъл умоляващ поглед. Убиецът му се усмихна, вдигна пистолета и тъкмо се накани да дръпне спусъка, когато за втори път куршум прелетя покрай главата му.

Сякаш цяла вечност стояха умълчани, но в действителност бяха само няколко минути. Микробусът се премести и Рап видя как един мъж слезе от него. Беше един от хората на Хърли, бивш командос от специалните сили. Съдейки по изражението му, той не беше никак доволен от случилото се току-що. Като че се разкрещя на Виктор и по езика на тялото Рап разбра, че е напрегнат и е нащрек. Виктор отговори нещо, с което искаше да успокои другия, след което двамата вдигнаха тялото на Люк и го отнесоха в микробуса. За миг и двамата се скриха, след което Виктор отново се показа. Рап го видя как вдигна дясната си ръка, усмихна се и после в интервал от няколко секунди проблеснаха две пламъчета.

— Какво стана? — попита Грета.

Рап поклати глава.

— Мисля, че той току-що застреля двамата.

— Кого?

— Двамата, които бяха заедно с него.

— Защо?

— Добър въпрос. Мисля да отида да разбера сам. — Рап вече стискаше пистолета в дясната си ръка. — Грета, помниш ли плана? Излез през задната врата, качи се в колата, но не стартирай двигателя. Изчакай пет минути и нито секунда повече. Ако не дойда дотогава, изчезвай оттук. Или ще ти се обадя по телефона в хотела, или ще се срещнем до утре сутринта.

— Но…

— Шшт! Ти ми обеща. Повече никакви въпроси. Мога сам да се грижа за себе си.

Тя прехапа долната си устна и кимна. Погледна през прозореца и нещо привлече вниманието й.

Рап проследи погледа й. По тротоара се приближаваха двама мъже с извадени пистолети. Той се досещаше какво щеше да се случи. Виктор не беше от онези, които биха се предали.

— Хайде. — Хвана Грета за ръката и я издърпа към вратата. — Отиди право при колата. Не се спирай. Ако до утре сутринта не ти се обадя, искам да разкажеш на дядо си какво си видяла. Кажи му, че беше Виктор. — Той почувства, че Грета е леко шокирана, и добави: — Повтори какво трябва да кажеш на дядо ти.

— Че е бил Виктор. Виктор уби всички.

— Точно така. — Рап отвори вратата и двамата излязоха в коридора. В очите й напираха сълзи. — Няма време за това, скъпа. Не се безпокой, ще се оправя с този негодник и пак ще мога да дойда при теб в колата до пет минути. — Побутна я леко напред. — Тръгвай.

После се обърна и тичешком заслиза по стълбите. Стъпалата бяха десет, после площадка, после още десет стъпала. Рап излетя през първата врата и през стъклото на втората видя Виктор, насочил пистолета вероятно към някой от двамата мъже на земята. И на лицето му отново беше изписана онази идиотска глуповата усмивка. Що за перверзник трябваше да си, за да изпитваш удоволствие от убийството на жив човек? Рап съзнаваше, че няма време за подробно разработване на плана, затова мина като стрела и през втората врата, насочи пистолета и стреля. Куршумът излетя от заглушителя, изсвистя във въздуха и се заби в стената на сградата от другата страна на улицата.

— Виктор, тъпак такъв! — извика Рап, докато скочи от последните стъпала и изстреля нов куршум, който този път уцели страничното стъкло на колата пред Виктор. — Уби погрешен човек, глупако.

Скочи на тротоара и зави рязко надясно. Елементът на изненадата беше на негова страна, но първо беше необходимо да отклони Виктор встрани от човека или от хората, които се канеше да екзекутира. Виктор веднага се скри от погледа му, но въпреки това Рап стреля още два пъти по него. Единият куршум се удари в сградата, а другият отскочи от задния капак на колата, зад която се криеше убиецът. Рап продължи по тротоара, увеличавайки разстоянието между себе си и Брамбъл. Трикът му подейства. Виктор стреля три пъти към входната врата на сградата, от която беше излязъл Мич. Рап зави зад задната част на един голям мерцедес седан с четири врати и залегна под колата.