Винс Флинн - Списъкът на обречените

— Беше твоето момче. Той ги дебнеше в засада.

Кенеди му отговори:

— Нали на хората ти беше наредено да се изтеглят?

— Да, но тогава се намеси твоята счупена играчка. Предупредих те, че рано или късно ще се стигне до там.

И в типичния си стил Хърли затвори, преди тя да е имала възможност да го разпита по-подробно.

Кенеди не знаеше колко са убитите и кои са те и след час, прекаран в опити да разбере това, тя се отказа и тръгна с колата към конспиративната квартира.

Полицията беше оградила целия район. В двата края на улицата пред барикадите се тълпяха любопитни местни жители и журналисти. Лесно беше да различи местните от журналистите. Последните носеха диктофони или бележници, а някои от тях и фотоапарати. За разлика от местните те се провикваха и задаваха въпроси на полицаите. Кенеди остана на разстояние от тях и започна да подпитва местните. Френският й беше перфектен и никой не се усъмни в нея нито за секунда. Разказите варираха от човек на човек, но в тях имаше един общ елемент: най-малко двама души бяха убити, а трети беше ранен и закаран в болницата. Изненадата и шокът дойдоха малко по-късно, когато тя подслуша разговора на двама полицаи. Раненият, закаран спешно в болница, беше агент от ДЖСЕ. Ако това беше вярно, Кенеди веднага си представи какви ужасни последици можеше да има. Малко вероятно беше агент от френското разузнаване случайно да се окаже в престрелка, точно в този малък парижки квартал. Кенеди се сещаше само за две причини хората от ДЖСЕ да са дошли тук. Или бяха открили конспиративната квартира, или бяха проследили хората на Хърли. И в двата случая следите водеха към ЦРУ.

Тя се върна в посолството, обади се на Стансфийлд по защитения срещу подслушване канал и му разказа всичко. Той търпеливо я изслуша, после отговори, че ще ускори заминаването си за Франция. Стансфийлд веднага си даде сметка, че ако не успее да потули случилото се, и то много бързо, инцидентът щеше да нанесе непоправими поражения на френско-американските политически отношения. След това Кенеди се свърза с Хърли и във въздуха припламнаха искри. В последвалите часове той неколкократно си изпусна нервите. Хърли беше затворен зад стените на посолството и си даваше сметка, че ако излезе, е много вероятно новият му приятел Пол Фурние да го спипа на улицата и да проведе с него пълен и не много любезен и нежен разпит. След шестата или седмата му тирада Кенеди изгуби всякакво търпение и го прекъсна с думите:

— Търпеливо те слушах два часа и си мълчах. Но ще ти дам един съвет. Прекалено много разчиташ на човек, който има доста сериозни недостатъци. Чет Брамбъл съвсем не е светец. Той е самовлюбен егоист и изпечен лъжец. Не вярвам на нито една негова дума. Ето какво ще ти предложа. Ако си прав… тогава аз се предавам. Ще си подам оставката и повече никога няма да ме видиш. Но ако не си прав, тогава с теб е свършено. Свършено е с цялото ти мърморене, мрънкане, кавги и скандали. Ти ще си подадеш оставката и ще се оттеглиш. И ще признаеш пред мен и пред всички останали, въвлечени в този скандал, че вината е твоя и че не си упражнил достатъчно контрол върху твоя глупав главорез.

Кенеди не изчака отговора му. Излезе от подземния етаж на посолството и отиде в една от стаите, предназначени за служители на ЦРУ, на които се налагаше да пренощуват. Настани се в една от тези стаи, но не можа да заспи. Затвори очи, но продължи да си задава отново и отново едни и същи въпроси. В крайна сметка имаше само един начин да получи удовлетворителни отговори. Трябваше да се види с Рап и да изслуша неговата версия на случилото се.

На следващата сутрин, след като успя да поспи само няколко часа, тя вече стоеше на пистата на летището и се молеше Стансфийлд веднъж завинаги да постави Хърли на мястото му. Наредени в колона един зад друг, с работещи двигатели, чакаха три черни джипа „Рейндж Роувър“. Самолетът „Гълфстрийм IV“ рулира и спря на около петдесет метра от тях. Екипажът спусна трапа и един митнически служител се приближи към самолета. Шефът на личната охрана на Стансфийлд му представи необходимите документи. Служителят прегледа формулярите и паспортите, след което постави необходимите печати. Представиха му два пакета дипломатическа поща и той само кимна утвърдително. Кенеди продължи да се озърта назад, да не би да се появи някой от приятелчетата от ДЖСЕ.

Най-накрая от самолета излезе Стансфийлд, придружен от друг човек от охраната. Той беше с костюм, вратовръзка и сив шлифер. Задният товарен люк на самолета се отвори и един от членовете на екипажа разтовари четири малки чанти на колелца и няколко по-големи черни куфара. От самолета слезе и четвърти човек, който се стори смътно познат на Кенеди. Стансфийлд размени с него няколко думи, след което тръгна към Кенеди.