Винс Флинн - Списъкът на обречените

Брамбъл беше избърсал отпечатъците от пистолета и го беше оставил в микробуса, за да бъде смачкан заедно с останалите улики, телата, проследяващото оборудване и най-важното, записите, на които се виждаше как застрелва мъжа, който беше взел за Рап. В началото всичко вървеше перфектно. Рап беше мъртъв, после се оправи с Борнман и Макгуърк. За всичко щеше да намери оправдание за пред Хърли. Канели са се да потеглят, когато Рап ги е нападнал. Убил Борнман и Макгуърк и тогава Брамбъл се намесил и застрелял Рап в главата. И точка. Но тогава цъфнаха тези двама жабари. Брамбъл така и не разбра кои са те. Най-вероятно ченгета или може би от френското разузнаване. Той продължаваше да се гордее с изстрела си. Готов беше да се обзаложи, че на земното кълбо не биха се намерили и десетина души, които на негово място могат да уцелят първия право в лицето. Те бяха сглупили, като бяха тръгнали към него без никакво прикритие, а и вървяха много близо един до друг. Според Брамбъл те си бяха получили заслуженото.

Плати на сърбина остатъка от парите и онзи му даде ключовете от реното. На разваления си френски Брамбъл се опита да му каже, че ще се върне след два дни и ако останките от микробуса не са стопени, ще натика и сърбина в компактора. Брамбъл, разбира се, изобщо нямаше да се върне, но той знаеше само един начин за водене на бизнес — чрез изнудване и заплахи.

Куцайки, той тръгна през двора към миниатюрното рено. Сви се, за да се побере на шофьорската седалка, пъхна ключа в таблото и стартира малкия четирицилиндров двигател. Колата беше с ръчно превключване на скоростите и при други обстоятелства не би я и погледнал. Но сега имаше рана на десния прасец и куршум, заседнал в трицепса на дясната му ръка. Карането с една ръка беше невъзможно. Затова Брамбъл натисна педала на съединителя малко по-силно от необходимото и рязко превключи скоростния лост на първа. Изтърканите предни гуми, почти останали без грайфери, забуксуваха няколко секунди върху чакъла, после направиха сцепление и колата се стрелна напред. Той усещаше осезаемо всяка неравност и дупка по пътя.

Няколко от ребрата му бяха натъртени благодарение на оня слабак Рап, който беше вкарал четири куршума в задната част на бронежилетката му. Ако тъпанарят беше използвал четирийсет и пети калибър като него, Брамбъл сега може би щеше да е мъртъв, но деветмилиметровите куршуми не можеха да пробият бронята. Той превключи на втора и отпусна съединителя малко прибързано. Друсването на колата го накара да се замисли дали някое от ребрата му не е счупено. „Всичко е здраво“ — успокои се. С колкото повече травми се върнеше, толкова повече щяха да повярват на историята му.

След като потегли, за да се спаси, Брамбъл спря след пет пресечки и затвори страничната врата на микробуса. После обърна по гръб мъжа, когото беше помислил за Рап, и укорително поклати глава пред собствената си глупост. На колана на трупа беше закачена малка чантичка. Брамбъл я взе и провери какво има вътре. Парите и диамантите можеха да му свършат работа, фалшивите паспорти на Рап бяха безполезни. Брамбъл беше развълнуван, задето беше изгубил трупа на Борнман, но щеше да припише всичко на Рап, така че това нямаше голямо значение. По-належащият му проблем беше да се разкара от района. Раните му не представляваха опасност за живота му, за разлика от Рап. Трябваше да доработи историята си, и то по-бързо, а после да се свърже с Хърли. Докато увеличаваше дистанцията между себе си и преследвача, той постепенно изглади лъжата си. Когато излезе от града, вече беше уверен, че всичко ще стане както го е замислил. Той звъня на номера на мобилния телефон на Хърли пет пъти, но никой не вдигна. Последния път остави зашифровано съобщение, в което с намеци съобщаваше какво е станало.

Не знаеше къде точно се намира автоморгата, но Хърли му беше споменал мястото в инструктажа преди мисията. Очевидно той познаваше този кирлив сърбин от някоя мръсна афера, която беше извършил в Югославия още по времето, когато Югославия съществуваше като държава. Хърли после му беше помогнал да емигрира във Франция, където сърбинът се включи в организираната престъпност. Хърли беше казал, че ако му се плати достатъчно, на сърбина може да се разчита.

Минаваше десет вечерта, когато Стан накрая му се обади. По незащитената линия беше невъзможно да му опише всички детайли на случилото се, но Хърли разбра най-същественото. Брамбъл му обясни, че микробусът бил боклук и затова той трябвало да го изхвърли на боклука. Хърли разбра намека и му каза къде да отиде, както и да проверява канала за съобщения за инструкции.