Винс Флинн - Списъкът на обречените

Брамбъл изслуша съобщението напрегнато и въздъхна облекчено, когато разбра, че искат да се прибере. Като в случая „да се прибере“ означаваше да отиде в американското посолство в Париж, където за раните му щеше да се погрижи истински лекар. Брамбъл набра номера на втория канал за съобщения, като отново последва дълга поредица от цифри и личният му код. Второто съобщение не беше кодирано и в него нямаше скрито значение. Само ясна и лаконична заповед. Брамбъл погледна часовника си. В зависимост от това как щяха да се развият събитията в посолството планът му можеше и да успее, но в крайна сметка всичко зависеше от Хърли.

Закуца обратно към колата. Трябваше да го закърпят набързо и да убеди Стан да го включи отново в екипа за преследване на Рап, за да довърши започнатото. Снощи Рап го беше сварил неподготвен, но това си беше чист късмет на начинаещ. Той нямаше да допусне да се повтори отново. Следващия път, когато го видеше, щеше да приключи веднъж завинаги с него. И ако имаше малко късмет, заедно с него щеше да очисти и Кенеди.

Невил беше облечена като за пред камерите: черни обувки, тъмносив чорапогащник, черна пола и небесносиня копринена блуза. След сблъсъка с Фурние беше решила, че й стига толкова за деня, и се прибра вкъщи. От срещата настроението й се развали още повече и тя каза на Мартин Симон, че не иска да я безпокоят до края на деня. Прибра се в празния апартамент и си спомни, че съпругът й е завел децата при неговите родители. Пустият апартамент й се отрази още по-зле. Но тогава си каза, че има нужда от малко усамотение. Напълни си ваната, запали свещи, пусна си джаз, отпусна се във ваната и започна да обмисля план за разобличаването на Пол Фурние.

Тя работеше в полицията от шестнайсет години и през този период беше развила много добра интуиция за лъжите. Фурние беше един от най-изпечените лъжци, които познаваше. Можеше да те излъже, без да му мигне окото, стига да е в негов интерес. Можеше да го направи, докато се усмихва или мръщи, или с напълно непроницаема физиономия. Единственото сигурно нещо беше, че когато си отвореше устата, той щеше да изрече лъжа. Колкото и прецизна да беше преценката й за него, тя имаше нужда от нещо повече, за да убеди шефовете си да й дадат свобода на действие. Затова трябваше да им даде доказателства. Докато беше във ваната, тя неколкократно промени намеренията си. Трябваше да покаже, че ДЖСЕ няма място в полицейско разследване. И после заедно със Симон щяха да докладват, че някой от разузнаването е манипулирал сцената на местопрестъплението. Ако успееше да убеди шефовете си, че Фурние и помощниците му са се намесили в разследването, щеше да започне война между институциите.

Щеше да се разрази скандал на правителствено ниво, каквито лешоядите от пресата само и чакаха. ДЖСЕ нямаше право да играе игричките си на територията на Франция. Тяхната зона на действие беше в чужбина. На територията на Франция основно действаше Националната полиция. Депутатите от Националното събрание и Сената щяха да побеснеят само при мисълта, че Дирекцията отново се е захванала с действията си от миналото. Точно това трябваше да използва Невил. Фурние беше като вампир и можеше да действа ефективно само на тъмно. Насочеше ли светлината към него, насъскаше ли политиците и журналистите срещу него, и с шпионина беше свършено.

Тя пристигна в кабинета си рано, за да се подготви за срещата и за първата пресконференция, на която щеше да изложи информация за убийствата в хотела, станали в събота през нощта. Завари заместника си Мартин Симон седнал на бюрото си. Изглеждаше така, сякаш не се беше прибирал два дни, което се оказа самата истина.

— Как така си останал снощи тук? Нещо ново ли има в разследването?

Той приглади червената си коса и отговори:

— Снощи станаха две убийства. Единият от убитите е, или по-скоро беше, агент от ДЖСЕ.

Невил отвори широко очи.

— Защо не ми се обади?

— Защото ми каза, че не искаш никой да те безпокои. Каза, че имаш нужда да останеш сама, за да помислиш как ще действаш с бившия ти приятел от Дирекцията.

Невил замахна с ръка, сякаш искаше да го удари.

— Предупредих те да не го наричаш бившия ми приятел. Ако отново го направиш, ще пострадаш.

— Не бъди толкова докачлива. Снощи не съм спал много и не мога да помня кого от бившите ти приятели мога да наричам така и кого трябва наричам по име. Много е объркващо.

— С какво друго разполагаме?