Винс Флинн: Списъкът на обречените

Мъжът прелетя във въздуха, хвърлен от един от другите курсанти, но не успя да се претърколи при падането. Директорката от ЦРУ Айрини Кенеди наблюдаваше схватката от къщата с известен интерес. Падането беше тежко, а силата на удара му изкара въздуха и дори ребрата му изпукаха. Кенеди сви устни и прецени какви са шансовете на курсанта да премине през оставащите осем седмици на учебната програма. Беше виждала оттук да минават толкова много мъже, че можеше да събира облози за тях като професионален букмейкър. На този не даваше и десет процента шанс.

Мислите й обаче не бяха съсредоточени върху сегашния набор курсанти. Тя беше по-загрижена за един-единствен мъж, който с лекота премина през спартанската учебна и тренировъчна програма преди малко повече от година. Мич Рап по онова време още беше новобранец и за тази една година, откакто му отвързаха каишката и го пуснаха по следите на терористичните главатари, той остави след себе си ярка диря от трупове от Женева през Истанбул и Бейрут и оттатък. И до днес отзивите за работата му бяха блестящи и това по някакъв начин допринасяше за напрежението у Кенеди. На света не съществуваше идеален човек. Рано или късно, колкото и талантливи да бяха, всички те се проваляха. За да се усложнят още повече нещата, той настоя и тя отстъпи, и му разреши да действа сам. Без подкрепа, само с малоброен разузнавателен екип, който да проучи обстановката, след което той се включваше в действие и сам свършваше мръсната работа. Никакъв евакуационен екип, който да му спасява задника, ако нещата загрубеят. Рап се беше аргументирал, че колкото по-малко следи оставят, толкова по-малко вероятно беше да ги хванат.

Инстинктивно на Кенеди й хареса тази опростеност. Тя имаше много богат опит в оперативната работа. Често в операциите се задействаха толкова много сили и средства, с толкова широк обхват, че в крайна сметка се даваше команда „отбой“ и нищо не се случваше. Рап успя да я убеди, че ако се провали, той е само един чужденец с международен паспорт, чиято връзка с Лангли нямаше как да бъде проследена. Хърли, изпеченият шпионин и треньор, му опонира, че малката му игричка ще проработи само ако го убият. Ако го пленят жив, той ще проговори рано или късно като всички останали, и тогава пораженията за ЦРУ щяха да са огромни. Големият риск обаче беше характерен за този бизнес и Томас Стансфийлд склони да заложи на Рап. Младият агент вече се беше показал като многообещаващ талант, а Стансфийлд искаше да задраска колкото се може повече имена от списъка с най-издирваните терористи.

Предстоящата мисия обаче беше по-различна. Залогът беше значително по-голям. Едно беше Рап да се подвизава в някоя страна от Третия свят и да упражнява смъртоносния си занаят, съвсем друго щеше да е сега. Щеше да се наложи да извърши нещо незаконно и несанкционирано в страна, в която и дума не можеше да става и за най-малката грешка или пропуск.

Толкова напрегната беше Кенеди, че дори не чу въпроса, който й зададе мъжът зад бюрото. Тя прибра зад ухото кичур от дългата си до раменете руса коса и каза:

— Моля? Не те чух?

Доктор Люис я беше наблюдавал през последните няколко минути. Кенеди имаше сложен характер, беше уверена и изключително ценена професионалистка. За Люис се превърна в професионален интерес да разбере, да разгадае коя е силата, която я движи.

— Тревожиш се за него.

Лицето на Айрини Кенеди остана безизразно, въпреки че колегата й сякаш четеше мислите й и това определено я подразни.

— За кого?

— Знаеш за кого — отвърна доктор Люис и топло я погледна със сините си очи.

Тя сви рамене, сякаш ставаше дума за нещо дребно и незначително.

— Тревожа се за всяка операция, която командвам аз.

— Струва ми се, че се тревожиш повече за операциите, в които участва той.

Тя се замисли отново за уникалния индивид, когото беше открила в предградията на Ню Йорк. Колкото и да не й се искаше да го признае, Люис беше прав. Кенеди обаче не можеше да разбере дали беше заради човека, или заради изключително опасните операции, които му възлагаха, но във всички случаи тя не желаеше да обсъжда този въпрос с Люис.

— Аз пък открих — добави със спокоен и непринуден тон той, — че се тревожа за него по-малко от другите.

— По-лесно е, когато седиш от другата страна на бюрото — отвърна тя и се усмихна. Рядко се усмихваше. — Аз съм му пряк ръководител. Аз го поставям в тези опасни ситуации и аз съм единственото му спасение, ако нещо се обърка. Бих предпочела да разглеждам случая като клиничен. — Тя вдигна вежда и имитира физиономията на Люис. — Дори ти би го разбрал.