Винс Флинн: Списъкът на обречените

Беше запомнил разположението на помещенията в хотелския апартамент. Той се състоеше от едно голямо помещение с места за сядане от едната страна и голямо легло от другата. Рап се вслуша в шума от другата страна на вратата. Проститутката вероятно спеше там, но не можеше да разбере от хъркането на либиеца. Всичко вървеше според очакванията. Рап извади беретата и бавно отвори вратата на балкона. С другата ръка хвана завесата и леко приведен влезе вътре, насочвайки пистолета наляво-надясно. Мишената му спеше на шест крачки от балкона. Леглото беше толкова високо, че под него имаше платформа със стъпало. Масивно безвкусно огледало служеше вместо лицева страна на кревата. При това положение мишената щеше да е на нивото на кръста на високия метър и осемдесет и три Рап. От върха на заглушителя до главата на либиеца го деляха само метър и двайсет. Той хвърли бърз поглед в стремежа си да открие проститутката. Най-добре щеше да е тя да се е обърнала на другата страна, затрупана с възглавници и завивки. Той никога не би стрелял по нея, но можеше да се наложи да я удари с дръжката на пистолета, ако се събуди и се разкрещи.

Приближи се на половин крачка и се прицели. Оранжевата точка на мушката се закова върху горната част на носа на мъжа. Без да се колебае повече, Рап натисна спусъка и куршумът се заби в главата на либиеца. Заглушителят подскочи два сантиметра нагоре, после се върна в първоначалното си положение и той стреля отново.

Вторият куршум разшири образувалото се отвърстие с размер на монета. Смъртта беше мигновена, с което спря и хъркането. В настъпилата още по-гробна тишина в стаята очите на Рап се стрелнаха към купчината в другия край на леглото. След като три секунди по-късно не последва никакво движение, той зае стойка за стрелба от коляно и със свободната си ръка бръкна зад нощното шкафче. Пръстите му напипаха това, което търсеше. В този момент подът под него се разклати.

Вибрацията беше достатъчно силна и Рап веднага разбра какво я е причинило. Той остави подслушващото устройство на мястото му и се надигна колкото да може да погледне над кревата към вратата на апартамента.

Там в тънкия процеп светлина под вратата Мич забеляза как една след друга преминаха две сенки. Изруга наум и понечи да хукне към балкона, когато вратата се отвори с трясък и апартаментът беше облян от светлина. Докато падаше на земята, Рап видя характерната форма на цевта на картечен пистолет, на върха на която проблесна ярък пламък.

Стаята се изпълни с неприятна миризма, причинена от пот и от други подобни аромати от мъжете, които твърде дълго бяха стояли натъпкани в тясно пространство. Наред с това стаята се изпълни и със страх. Това силно разтревожи Самир Фади, въпреки че той разбираше каква е причината. Бяха дошли да търсят дух — някой, който преди близо година започна тихо, безшумно и последователно да ги избива един по един. Самир не можеше да промени ситуацията, нито фактите. Колкото повече чакаха хората му, толкова повече се отегчаваха, а колкото повече се отегчаваха, толкова повече се притъпяваше бдителността им. Не беше трудно да се забележи по младежките им лица. Вълнението и ентусиазмът от сегашната операция постепенно бяха отстъпили пред монотонната и скучна рутина. Всеки от тях пресмяташе за сетен път шансовете за успех и перспективата не беше на тяхна страна.

Самир не стана жертва на слабостите си. Щяха да посрещнат този призрак с превъзхождаща огнева мощ и да решат един значителен и важен за каузата им проблем. После щяха да прославят Самир като герой. Това не беше никак малко за него. Отдавна чувстваше, че Аллах му е отредил велика съдба, и когато се върнеше от успешната операция и елиминацията на убиеца, щеше да бъде удостоен с честно заслужената слава.

Той имаше късмет решението на проблема да узрее първо в неговата глава. Всички те бяха шокирани, когато разбраха, че това е работа само на един човек. Самир си зададе логичния въпрос: „Как да откриеш и ликвидираш убиец, когото никой не познава?“. Използваха контактите си из цяла Европа и в Москва, но без резултат. Някои от членовете на съвета продължаваха да спорят, че е изключено да е само един човек. По-обяснимо беше да са няколко екипа, действащи в синхрон. Испанеца обаче държеше на своето. Неговият източник беше на много високо ниво. Освен с този източник Испанеца се беше сдобил и с някои официални полицейски доклади за част от убийствата. Във всички доклади се стигаше до заключението, че става дума за деяния, извършени от един човек. Със сигурност имаше подкрепа и финансиране, но убиецът според тях беше един.