Винс Флинн - Списъкът на обречените

Отговорът на въпроса на Самир беше брилянтно прост. Испанеца каза на съвета, че трябва да заложат капан. На Самир не беше разрешено да присъства на последвалите заседания. Само Изпълнителният съвет имаше думата при взимането на решение. Но той долови замисъла им. Нуждаеха се от сериозна мишена, която да примами убиеца и да го накара да се покаже. Мишената сега спеше от другата страна на коридора, на разстояние три врати оттук. Държаха в тайна от Самир самоличността на стръвта допреди седем дни. Тогава той и хората му пристигнаха във Виена. В продължение на четири дни те седяха натъпкани в хотелската стая, която беше малко по-малка от тази. После, на четвъртия ден сутринта потеглиха за Франция. Всеки от тях пътуваше отделно, но в един и същи влак. В Париж ги посрещна Испанеца и един друг доверен брат, който беше подготвил хотелската стая с оръжие и проследяващо оборудване.

Стръвта пристигна със самолет малко по-късно в същия ден и след кратък обяд в хотела отиде на разходка по магазините. Един по един, на равни интервали, Самир и хората му влязоха в хотела и провериха случайно избрани стаи на различни етажи. Надвечер, когато стръвта излезе на вечеря с проститутка, те се събраха в стаята от другата страна на коридора. Там ги чакаха картечни пистолети със заглушители. Испанеца и Самир постигнаха съгласие, че най-вероятно убиецът ще удари през нощта. В часовете преди изгрев-слънце. Ударът щеше да бъде в хотелската стая, където убиецът можеше да контролира ситуацията. Самир разбираше логиката, но времето беше много кратко. Нощем, от залез до изгрев-слънце, хората му бяха нащрек. През деня за всеки случай постоянно дежуреха двама души. Останалите трима се прибираха по стаите си, поръчваха си от румсървиса ядене и лягаха да спят.

След като прекараха четири нощи във Виена и сега три в Париж, Самир чувстваше, че хората му започнаха да се съмняват в замисъла на операцията. Мисълта, че те биха се осмелили да оспорят авторитета и властта му, направо го побъркваше. Беше избрал всеки от тях заради неговата дисциплина и умения, но най-вече заради пълното и безпрекословно подчинение на заповедите. Изрично им беше обяснено, че тази мисия изисква от тях да проявят огромно търпение. Че може да се наложи да направят няколко курса, преди убиецът да се появи. И когато се появеше, те щяха да изскочат и да приключат с него.

За последните два месеца у Самир се зароди чувството, че е опознал този убиец. Това беше човек с неизвестна националност, който беше проникнал в тяхната организация и се беше заел методично да избива финансовите спонсори, търговците на оръжие, редовите бойци и помагачите, които съдействаха на членовете на тяхната организация и на сродните им дъщерни организации да се движат свободно из Европа, Близкия изток и Северна Африка. Благодарение на Испанеца Самир беше изучил подробно пет от убийствата и беше убеден, че е разгадал стила и начина на мислене на убиеца. Беше готов да се изправи срещу него, само дето искаше да е час по-скоро.

Самир погледна часовника си, огледа се из стаята и с отвращение поклати глава. В стаята имаше две двойни легла и двамата от хората му лежаха на тях. Бойците бяха заспали, а оръжията със заглушителите лежаха до тях. Третият седеше на стол до вратата, прегънал се напред и закрил с длани лицето си. Самир нямаше да се изненада, ако този беше със затворени очи. Четвъртият поне беше буден, със слушалки на главата, седнал пред двата монитора, на които наблюдаваше другата стая на етажа. Първите няколко нощи всички те охотно дежуреха и бяха нащрек, следяха мониторите, докато пълният либиец правеше секс с проститутката. След седем нощи на един и същи репертоар интересът им значително отслабна. На Самир обаче му направи впечатление, че въпреки очевидно нездравословния си външен вид либиецът беше доста енергичен и издръжлив.

Това породи у Самир въпроса дали и той би могъл да постигне същия резултат. Още повече че тепърва му предстоеше да стане на трийсет. Самир не беше от най-набожните, когато ставаше дума за религията. Да, той беше мюсюлманин, но оставяше философските и чисто богословските въпроси на онези, които бяха по-отдадени на вярата. Той виждаше в себе си воин, натоварен със задачата да пренесе борбата на Исляма на територията на мръсните евреи и упадъчния Запад. За да се слее със средата и за да не бие на очи, трябваше да се държи като тях, дори и това да означаваше да пие алкохол и да спи с техните жени. Щом попиването и имитирането на тяхната култура беше необходимо, за да убива повече от тях, Аллах щеше да му прости и да го възнагради за усилието.