Винс Флинн - Списъкът на обречените

Едно от достойнствата на Рап беше способността му да мисли бързо и хладнокръвно. Беше развил това си умение още в гимназията и колежа, когато тренираше лакрос. Можеше да изчисли какъв ще е следващият ход или реакцията на противника. В напрегнати ситуации като сегашната беше в състояние да елиминира от съзнанието си страха и външните отвличащи фактори и да се концентрира само върху най-важното. Скоротечните събития и действия, които се развиваха само за някакви си секунди, в ума му протичаха като на забавен кадър. Повлияните от паниката решения обикновено не водеха до нищо добро, а в този случай — до фатален край.

Прикритието и ъгълът му за стрелба бяха добри, предвид факта, че нападението му дойде изненадващо. Той използва тези няколко свободни секунди, за да премисли всички тактически аспекти на създалата се ситуация.

Най-логично в подобни случаи беше да недооцениш или анализираш погрешно мотивите, маневрите и уменията на твоя противник. Мотивът на тази група беше ясен — те искаха да го убият. Колкото до това как бяха разбрали, че ще се появи тук и как присъствието им беше убягнало на разузнавателния екип, щеше да се наложи да почака за отговорите на тези въпроси. Сега умът му се съсредоточи върху детайлите на бойната сцена. Тези не бяха обучен полицейски тактически екип. Тактическите екипи се придържаха към стрелкова дисциплина. Те не обсипваха като невидели пространството с куршуми. Оттук Рап стигна до много приятен за него извод — спокойно можеше да ги очисти един по един.

Убийството на полицаи беше изключено. Можеше да им нанесе травми или физически да ги респектира, но му беше изрично забранено да убива служители на реда. Такива бяха правилата и той нямаше намерение да ги оспорва. Правителствата можеха да си затворят очите, ако някой неприятен човек биваше открит убит на тяхна територия, но стигнеше ли се до убийството на невинен гражданин или още по-лошо, полицай, можеше да избухне международен скандал и вниманието на обществото да бъде привлечено към случая, което те всячески се стремяха да избягнат.

Рап бързо осъзна, че тези типове са допуснали голяма грешка. Бяха решили, че с превъзхождащата си огнева мощ е достатъчно да открият ураганен огън, за да спечелят битката. Но както Хърли нееднократно му беше повтарял: „Гледай да не си изгърмиш патроните в първите няколко секунди на боя. По-добре намери прикритие и изчакай този срещу теб да изпразни оръжието си“. После, като развитие на тази тактическа хитрост, Хърли и останалите инструктори го научиха да различава различните видове оръжие само по звука. И нещо повече — да брои изстреляните от противника патрони.

Последното беше почти невъзможно в тази ситуация. Невъзможно беше да се броят с прецизност боеприпасите, изстрелвани от три или четири картечни пистолета, стрелящи в автоматичен режим. Но именно заради този автоматичен режим на стрелба се налагаше логичният извод, че след няколко секунди всички нападатели ще трябва да презаредят оръжията си. Рап беше на косъм да изгуби прикритието си. Вместо да чака първият стрелец да се приближи и да го види, той реши да разшири ъгъла. Ниско приведен към пода, той пропълзя напред около половин метър. Залегнал плътно зад платформата в основата на леглото, получи изглед към близо три четвърти от стаята. Видя и първата си мишена, застанала на не повече от четири-пет метра от него. Мъжът беше с джинси и тениска и тъкмо вадеше дългия дъгообразен пълнител от оръжието си. Рап се прицели и го простреля в лицето. Продължи да движи ръката си с пистолета и откри още две мишени. Единият продължаваше да стреля като обезумял, а другият презареждаше. Рап улучи втория в носа, а третия — в гърлото. Преди да е открил следващата си мишена, куршумите един след друг започнаха да се забиват в килима, на сантиметри от лицето му. Рап бързо запълзя назад, за да се прикрие. Беше изстрелял пет патрона, което означаваше, че в пълнителя му остават четиринайсет, плюс двата пълни пълнителя с по осемнайсет патрона, плюс резервното му оръжие.

Сега не беше най-подходящият момент да лежи притиснат към пода. Ако мъжът или мъжете, останали живи след ответния му огън, изтичаха към него, щяха да го направят на кайма.

Рап се надигна, застана на коляно и вдигна пистолета си над нивото на кревата. Стреля отляво надясно, в бърза последователност, шест пъти. При петия изстрел чу как някой изпъшка и разбра, че е улучил нападателя в гърдите. Премести цевта обратно на няколко градуса вляво и стреля още четири пъти. Изведнъж стрелбата утихна. След кратка пауза Рап изстреля последните четири патрона по вратата. Бързо смени пълнителя, бутна затворната рама с палец, с което вкара нов патрон в патронника. Вдигна пистолета и бързо надникна иззад матрака. На вратата стоеше един от противниците с изписана изненада на лицето, стиснал с две ръце корема си. Време беше да мине в контраатака.