Винс Флин - Врагът сред нас

Мич Рап прокара длан по гладкото й голо бедро, нагоре към кръста и после надолу към стегнатото й коремче. Тя беше долепила гръб към гърдите му, положила глава върху ръката му. Това, което се случи не беше планирано, но и не го изненада. Той отдавна долавяше знаци, че тя проявява интерес към него — плахите погледи и полушеговитите закачки ясно говореха за това. Напрежението се бе трупало почти цяла година, през която всеки от двама им мълчаливо си бе задавал въпроси. Никой не знаеше със сигурност дали връзката им ще стигне дотук. И ето един ден пристигнаха в тази уединена вила с изглед към един идиличен плаж. Топлият и влажен въздух, прибоят на вълните, изпитата текила — всичко това доведе до изблика на натрупаните страсти и плътски желания.

Рап целуна голото й бедро, отмести с нос кичур от копринената й черна коса и се вслуша в равномерното й дишане. Тя спеше дълбоко. Мич остана неподвижен за миг, напълно завладян от аромата и допира на красивата жена, лежаща до него. Отдавна не беше имал подобни изживявания, при все че вината още се обаждаше някъде от глъбините на неговата съвест и само дебнеше подходящия момент да го връхлети с пълна сила. Усещаше я как го гризеше отвътре и ръфаше душата му. Искаше да се върне отново вътре в нея. Искаше да го накара да си спомни неща, които той се мъчеше да забрави, но знаеше, че никога няма да може.

Отмести се леко от нея, обърна се по гръб и се вгледа във вентилатора на тавана. Пламъците на свещите танцуваха в ритъма на лекия ветрец и хвърляха слаба светлина върху перките и тъмните дървени греди над тях. Зад отворените врати на балкона вълните се разливаха една след друга на брега. Бяха минали две години откакто бомба разруши дома му в залива Чесапийк и уби жена му и детето, което тя носеше в утробата си. Оттогава той не беше спал спокойно нито веднъж и тази нощ нямаше да е изключение.

В онзи есенен следобед те искаха да убият него — не нея. Вината му за смъртта й го доведе до необуздана ярост и огромна мъка и тъга. Глупаво беше да се заблуждава, че ще може спокойно да се оттегли от работата и да създаде семейство. Прекалено много врагове имаше. Прекалено много роднини на мъже, които бяха умрели от ръката му. Прекалено много правителства и влиятелни личности, които най-много от всичко на света биха искали да видят Мич Рап лежащ по очи в собствената си кръв. Понякога — в мигове на дълбоко отчаяние — той тайно се надяваше и си пожелаваше някой от многобройните му зложелатели накрая да успее. Той приветстваше предизвикателството. Искаше го. Искаше някой от убийците да извади късмета да остане жив и да го отърве от нещастието му.

Шансовете обаче това да се случи тази вечер бяха близки до нулевите. Противно на това, което интимната поза на жената до него подсказваше, Рап не беше пропътувал хиляди километри за едно романтично бягство. Накратко казано, той беше поел към тропическото местоназначение, за да убие човек. Един самовлюбен политикан, който егоистично беше поставил личните и партийните интереси над тези на Америка. Неговите интриги и кроежи бяха променили хода на последните президентски избори и имаха за последица смъртта на десетки невинни хора. С всяка изминала седмица ставаше все по-очевидно, че нещастникът си беше въобразил, че му се е разминало. Всъщност само шепа хора наистина знаеха за участието му в драматичните събития, но за негово голямо съжаление те не биха допуснали за нищо на света измяната да остане ненаказана.

Рап и екипът му бяха държали под око мишената в продължение на почти цялата година. В началото следенето беше изключително пасивно. Когато той се намираше на Източното крайбрежие, Рап и хората му тайно го наблюдаваха от Западното. И обратното. Проследяваха го електронно, чрез кредитните му карти и тегленето на пари от банкомати. Докато месеците се нижеха един след друг и мишената постепенно свали гарда си, те преминаха към същинското наблюдение. Поставиха подслушващи устройства около дома му, в офиса му, на яхтата. Разговорите от мобилния му телефон също се прослушваха. На компютрите му беше инсталиран специален шпионски софтуер. Започнаха да следят всеки негов ход, за да си изградят картина за всекидневните му маршрути и в очакване на удобен случай да ударят.

Така разбраха за ваканцията, която беше планирал — едномесечно пътуване от Сан Диего до Панама и обратно. Мишената възнамеряваше лично да изпита чисто новата си яхта за два милиона долара. Рап успя да се сдобие с подробния маршрут на пътуването и изпрати разузнавателен екип да огледа пристанищата, през които щеше да мине яхтата. Премахването на обекта в отдалечена страна от Третия свят беше далеч по-предпочитано отколкото провеждане на операцията на територията на САЩ.