Винс Флин: Врагът сред нас

Оказа се, че Пуерто Голфито е идеално за целта. Някогашното малко рибарско селце сега се радваше на нарастващ поток от туристи. Лайнерите за морски круизи пускаха котва тук няколко пъти седмично, за да свалят от борда си хилядите пътници. Търговията също беше в подем, продажбата на имоти просперираше и целият град се радваше на небивал възход. Идеалната среда, в която двама души да дойдат и да си тръгнат незабелязано. В сравнение с другите аналогични операции тази не беше от най-трудните. Въпреки това един от аспектите леко тревожеше Рап. Лежащата до него гола жена упорито настояваше тя собственоръчно да прати в гроба мишената.

Мария Ривера беше логичният избраник на Рап за партньор. Перфектно говореше испански и беше силно мотивирана. Може би дори малко по-мотивирана от необходимото, което допълнително предизвикваше у Рап известно колебание. Не че не беше способна да ликвидира обекта — напротив, боравеше еднакво добре и с голи ръце, и с огнестрелно оръжие — но й липсваше практически опит. Неслучайно повечето професионални убийци идваха или от специалните части или от градската престъпност. Хората и от двете категории бяха претръпнали към насилието и гледаха на него единствено като средство за постигане на определена цел. Много често формулата на успеха беше съвсем проста — отговори на насилието с още по-голямо насилие.

Симпатичната красива латиноамериканка до него не беше минала нито през жестоките улици на някое градско гето, нито през засекретения свят на бойците от специалните части. Дори обратното, през последните десет години беше работила в една от най-прочутите служби за ред и сигурност. Мария Ривера имаше черен колан втора степен по бойни изкуства, стаж в Сикрет Сървис и майсторски умения по стрелба с пистолет. Пред нея беше начертано светло бъдеще, докато обаче бомба не разкъса кортежа, който й беше заповядано да охранява. Последвалото вътрешно разследване в службата я оправда по подозренията за некомпетентност или умишлена вина. Но в бранш, в който успехът остава незабелязан за публиката, а за провалите се снимат документални филми и се показват по историческия канал „Хистъри Ченъл“, след подобен инцидент с кариерата й беше свършено. Тя тихомълком беше избутана от пътечката към върха и натикана в тесен кабинет, където амбициите й започнаха да атрофират като мускулите на пациент в кома. Рап знаеше, че Мария няма да изкара дълго така и й предложи нова работа.

Официално Ривера работеше в частна компания за сигурност и охрана със седалище в Маклийн, Вирджиния. Заемаше поста вицепрезидент и отговаряше за личната охрана и оценката на заплахи и рискове. Заплатата й беше три пъти по-висока от тази, която беше получавала в Сикрет Сървис. Войната срещу тероризма беше печеливш бизнес за частните охранителни фирми. Голяма част от дейността на компанията беше напълно законна, но Рап все по-често ги използваше за акции, които Ленгли искаше да запази в тайна от медиите и Конгреса.

Тази малка екскурзия на юг беше идеален пример за подобна операция. Рап лично не би имал никакви проблеми да накара определен брой сенатори или конгресмени да разрешат писмено провеждането на операцията, но да се сдобиеш със съгласието на цялата комисия и в същото време да не изтече информация беше невъзможно. Прекалено много народни избраници поставяха егото и политическите си амбиции над националната сигурност.

Рап обърна глава към Ривера. Въпреки че операцията беше относително лесна, нямаше място за никакви грешки. Всичко трябваше да изглежда като злополука, иначе щяха да последват купища неприятни въпроси. Той се запита дали партньорката му наистина притежаваше необходимите инстинкти или годините на работа на страната на реда и закона щяха да си кажат своето и тя да се разколебае. Убийството на себеподобно човешко създание не винаги беше толкова трудно, колкото би се сторило на някого. Дай на изпълнителя минимално обучение, постави го в ситуация, в която трябва да защити себе си или семейството си и ще имаш насреща си напълно подготвен професионален убиец. Дай на агент от Сикрет Сървис стотици часове обучение и тренировки и той хладнокръвно и без колебание ще прибегне до смъртоносна сила, за да спре атентатор с насочен към президента пистолет.

Накарай обаче някой от тези агенти да убие невъоръжен цивилен и ще се озовеш в небрано лозе. Дори и вината на обекта да е доказана и той напълно да си заслужава отреденото му наказание, малцина са служителите на реда, които биха се вживели в ролята на екзекутори. От агента вече не се иска да реагира на заплаха — необходими са съвършено различни умения. По същество ти искаш от човек, който преди е играл в защита, да мине в нападение и то със същата степен на кадърност и подготвеност. Да промениш така драстично ролята на някого е почти невъзможно. Да убиеш чисто и да го направиш да изглежда като злополука е майсторство, подвластно само на каления и изпитан професионален убиец.