Винс Флин - Врагът сред нас

Той бавно се надигна от водата и легна с горната половина на тялото си върху тиковата платформа. Яхтата беше достатъчно голяма, за да се притеснява, че ще я разклати докато се качва. Основното му притеснение беше да не го забележи някой случаен човек от съседна лодка, измъчван от безсъние. Напрегна слуха си и в продължение на няколко минути се ослуша отново без да изпуска от очи платноходката и яхтата, закотвени на няколко десетки метра по-близо до брега. След като се увери, че никой не го е видял, той се качи целият на платформата. Легна по корем, отпусна глава върху предмишниците си и застина неподвижно.

Месеци наред той беше проигравал тази сцена в ума си. Беше си представял какви ли не сценарии, в които Гарет посреща смъртта. Практикът в него искаше всичко да бъде максимално безопасно. Да не поема никакви рискове. Да удари Гарет преди онзи изобщо да се е усетил и да приключи бързо. Но друга част от Мич много искаше да види страха в очите на Гарет. Този човек го отвращаваше със самолюбието си. Дори не беше загубил съня си, след като имаше пръст в убийството на невинни хора и в раняването на много други, които бяха физически осакатени и емоционално травмирани от взрива завинаги. Ако просто го лишеше от нещастния му живот, щеше да го остави да се отърве прекалено лесно.

Всеки елемент от операцията трябваше да се анализира с оглед на основните цели. Жената на Гарет не биваше да пострада, а неговата смърт трябваше да изглежда като нещастен случай. С този напредък, който отбелязваше съдебната медицина, вече нямаше лесни задачи. Рап се беше съсредоточил на страстта на Гарет по яхтите още от самото начало. Хиляди загиваха всяка година в мореплавателни инциденти. Сблъсък, пожар, удавяне, електрически удар или просто изчезване — всичко това фигурираше сред вариантите.

Всеки път когато пристигнеше нов доклад от Западното крайбрежие, Рап го изчиташе подробно и в контекста на задачата. С времето започна да се проявява определена особеност. Тъй като искаше сам да се убеди в правотата си, Рап отлетя за Сан Диего с частен самолет. Пристигна по тъмно и си тръгна преди изгрев-слънце. От балкона на наетия апартамент той цяла вечер наблюдаваше марината, където Гарет държеше яхтата си. Същата нощ се потвърди откритието, което Рап беше направил по докладите на наблюдателните екипи.

Вече няколко месеца Рап си представяше как убива Гарет по над десет начина, но внимателният анализ показа, че само два заслужаваха по-обстойно внимание. Когато разбраха за планираното пътуване с новата му яхта, всичко си дойде на мястото. Дори след като каза на Ривера, че тя ще извърши акцията, Рап продължи да действа наум по двата сценария. Толкова често си мислеше как ще убие Гарет, че почти му се превърна като в преживян спомен.

Буквално всеки път когато затвореше очи, той си се представяше на същото място, на което беше в момента — страничната платформа за плуване на яхтата на Стю Гарет. В тази поза нямаше да предизвика никакво подозрение. На ясно осветено от луната небе би приличал на навито на руло брезентово покривало. А в облачна нощ като тази беше почти невидим. Оставаше му само да чака появата на Гарет.

Чистачът буташе количката по коридора. Вървеше бавно — резултат или от травма на крака му, или от липсата на ентусиазъм да си върши работата. Носеше избелял зелен комбинезон, с прикрепен бадж на левия джоб на гърдите. Черната му брада и косата бяха прошарени с посивели косми. През последната година и половина той многократно беше мел, бърсал, мил и търкал буквално всяка стая, коридор и стълбище в комплекса. Отнасяше се с уважение към началниците си, беше весел и оптимист по характер и хората, които работеха тук, като цяло го харесваха.

На баджа му пишеше: Мошен Норврастех. Беше на шейсет и шест години, роден и израснал в югоизточния ирански град Бам. При разразилото се през 2003 г. опустошително земетресение, при което загинаха трийсет хиляди души, той беше загубил жена си, двете си деца и тримата си внуци. След земетресението Норврастех с години се мъчеше да си намери работа. Един ден братовчед му, който работеше в Организацията за атомна енергия, му намери работа в Исфахан. В началото колегите му не го приемаха добре. Тъй като безработицата беше толкова висока, конкуренцията за всяко работно място, включително и за това на чистач, беше крайно напрегната. Местните, които бяха болшинство в комплекса, се отнесоха с недоволство и враждебност към чужденеца, взимащ хляба им. Само за месец-два обаче той успя да ги спечели на своя страна. Норврастех имаше склонност към техниката и имаше дарбата да поправя почти всичко — особено ако то работеше с електричество. Хората му носеха телефоните си, радиоприемници, тостери, прахосмукачки — всичко, което имаше щепсел, и той ги поправяше. През уикендите и вечерите той посещаваше хората по домовете им, за да им помогне да поправят или подновят електрическата инсталация. Той никога не взимаше пари, само топла храна и малко топло съчувствие, така необходимо да запълни празнината от смъртта на цялото му семейство.