Винс Флин - Самотният играч

В Америка съществува таен, невидим орден, съставен от бивши войници, офицери от разузнаването и дипломати. Те са едновременно навсякъде и никъде. Обикновеният човек никога не ги вижда, не се замисля за съществуването им и никога не подозира, че може да имат пръст в нечия привидно нормална смърт. Повечето хора подминават с лека ръка вестта за умрял от свръхдоза наркотици конгресмен или сенатор лобист, отпечатана на страницата за местни новини в „Уошингтън Поуст“. Или самоубийството на полковник от американската армия, или убийството при обир на служител от персонала на Белия дом.

Средностатистическите американци си имат достатъчно своя работа, за да се зачитат по-внимателно във вестникарските заглавия и да се питат какви ли тайни са могли да отнесат тези хора в гроба. А посветените просто повдигат заинтригувано вежди, дори си задават въпроси, но в крайна сметка оставят статията и животът си продължава постарому. Да се търсят отговори на въпроси, свързани с тази тайна общност, е много опасно занимание. Това е светът на секретните операции — много реална, но невидима част от външната, а понякога и от вътрешната политика на американското правителство. Този свят е голям и неговите тайни са много по-скъпи от цената на няколко човешки живота. Това е третият вариант на действие, който за съжаление не винаги се използва от мъдри и почтени държавници.

Мъжът се прокрадваше в мрака сред дърветата и си проправяше път към къщата. Имението от деветнайсети век се намираше на около шейсет и пет километра южно от Хамбург. Простираше се върху 450 декара хълмиста площ, покрита с гори и земеделски земи. Бе изградено по модела на Гран Трианон във Версай. Родът Хагенмилер го беше получил от император Вилхелм I Пруски през 1872 г. за заслуги към короната. През годините части от имението бяха разпродадени, тъй като поддръжката на такъв огромен имот беше станала твърде скъпа.

Мъжът, който се придвижваше безшумно през гората, вече беше изучил подробно стотици фотографии на имота и на неговия собственик. Някои от снимките бяха направени от разузнавателни спътници. Повечето обаче бяха заснети от наблюдателен екип, който тайно беше посетил мястото миналата седмица.

Професионалистът беше пристигнал от Америка едва този следобед и искаше да види с очите си с какво ще се сблъска. Яката на черното му кожено яке беше вдигната, за да го предпазва от студа. След като слънцето залезе, температурата бе паднала с десетина градуса.

За втори път, откакто беше напуснал хижата, той застина на място и се ослуша. Стори му се, че чува нещо зад себе си. Тясната пътека беше покрита с килим от борови иглички. Нощта беше мрачна, небето бе покрито с облаци. Мъжът отстъпи в края на пътеката и се огледа. Без уреда за нощно виждане не можеше да различи нищо на повече от три метра разстояние.

Мич Рап гледаше да не използва уреда. Искаше да се увери, че може да се ориентира и с невъоръжено око. Нещо му подсказваше, че не е сам. Измъкна автоматичния 9-милиметров пистолет „Глок“ от джоба си и тихо завинти заглушител на цевта му. После взе цилиндричния, дълъг десетина сантиметра джобен уред за нощно виждане, включи го и го вдигна към дясното си око. Пътеката пред него изведнъж се обля в странна зелена светлина. Рап огледа терена, като провери не само пътеката, но и фланговете си. Специално внимание отдели на основите на дърветата от двете страни на пътеката. Търсеше следи от някой, който би искал да се скрие от него.

След пет минути търпеливо чакане Рап започна да се пита дали пък не е било елен или някаква друга твар, която беше издала шума. След още пет минути неохотно трябваше да приеме мисълта, че е чул животно, ходещо на четири крака, а не на два. Прибра уреда за нощно виждане, но реши да продължи с пистолет в ръка. Не беше достигнал до зрялата възраст 32 години, проявявайки небрежност и невнимание. Като всеки професионалист Рап знаеше кога може да разчита на случайността и кога трябва да се оттегли и да бяга.

Повървя по пътеката още около половин километър. Къщата пред него светеше и той реши да измине останалата част от маршрута сред храсталака. Шмугна се сред гъстата растителност, като внимателно отместваше клонките от пътя си или се навеждаше под тях. В самия край на гората под краката му изпука вейка. Рап се хвърли настрани така, че дървото отпред да се окаже точно между него и къщата. На не повече от стотина метра се чу тревожният лай на ловни кучета. Неподвижен като скала, Рап отправи безмълвна молитва. Ето затова трябваше да провери обстановката сам. Изненадващо, но никой не му беше казал, че в къщата има кучета. Лаят премина във вой. После една врата се отвори и плътен глас извика нещо на немски. Кучетата се успокоиха.