Винс Флин - Самотният играч

Кенеди не повярва на поредното обещание на индустриалеца и го подложи на стриктно наблюдение. Хакери от ЦРУ проникнаха в компютърната система на „Хагенмилер Инженеринг“ и откраднаха информация за личното състояние на графа. Изникна картина на човек, който е пропилял семейното богатство. Беше женен за четвърти път, а с първите три съпруги не му беше никак лесно. Големите разходи за поддръжка на фамилните имоти и неговият прахоснически начин на живот бяха източили кранчето.

Преди две седмици Кенеди беше изпратила тактически разузнавателен екип в Германия, за да държи денонощно Хагенмилер под око. Екипът беше проследил графа до Швейцария и там нещата бяха станали наистина интересни. Кенеди изучава известно време фотографиите, направени около планинската вила на графа. Повечето бяха достатъчно ясни, за да се разпознае човека, с когото Хагенмилер се срещаше. Беше Абдула Хатами. Хатами, генерал в иракската армия, отговаряше за възстановяването на ядрената програма. Освен това беше и братовчед на Саддам Хюсеин и като повечето последователи на иракския диктатор имаше дебели черни мустаци.

Следваха още изобличаващи фотографии. Хагенмилер взима куфарче от Хатами и двамата си стискат ръцете. После Хагенмилер отиде в Женева заедно с телохранителите си и направи паричен влог в банковата си сметка. На следващия ден хакерите от ЦРУ влязоха в компютърната система на банката и откриха, че Хагенмилер е внесъл пет милиона долара.

Кенеди веднага нареди наблюдението да се усили и отиде да съобщи новината на президента. Хейс и без това беше твърдо решен да се бори със Саддам, но искаше да се увери, че графът знае, че продава на иракчаните. Хората на Кенеди разполагаха с неопровержими доказателства. Техни източници бяха разкрили, че точно в единайсет часа вечерта хамбургско време щеше да бъде инсценирана кражба в склад на „Хагенмилер Инженеринг“. Четири компютризирани струга и друго оборудване, използващо се за производството на сложни ядрени компоненти, щеше да бъде откраднато и натоварено на контейнеровоз, който чакаше закотвен в пристанището на Куксхавен.

Кенеди изложи доказателствата пред президента. Хагенмилер вече два пъти се беше компрометирал и бе обещавал, че няма да се повтори отново. Въпреки предупрежденията и обещанията той обаче за пореден път искаше да продаде забранено оборудване на човека, който беше смятан за спонсор номер едно на световния тероризъм и който се беше заклел да изтрие Америка от лицето на планетата, ако му се удаде такава възможност. Хагенмилер вече беше хвърлил заровете, но щеше да загуби. Хейс даде зелена светлина на Кенеди. Той обаче имаше едно условие. Искаше Мич Рап да се заеме с нещо толкова деликатно като тази операция.

Телефонът на Кенеди иззвъня и тя вдигна слушалката.

— Всичко е на мястото си.

Тя позна гласа на Рап.

— Докладвай каква е ситуацията.

Рап докладва за развитието на нещата и обясни последните промени на плана, които беше направил. Кенеди го изслуша и му зададе няколко въпроса. Той й отговори.

— Ако довечера го изпусна, ще имам ли друга възможност? — попита накрая.

— Съмнявам се. Вторият ТРЕ е заел позиция около склада. Щом тангата се покажат, те анонимно ще уведомят германските власти и ще се погрижат да има арести. Когато това стане, много служби ще отправят поглед към Хагенмилер и той ще бъде притиснат.

— Да, права си. — ТРЕ, или Тактически разузнавателен екип, се беше добрал до информацията, че кражбата ще стане в единайсет вечерта. Рап знаеше, че се намират на позиция, но те не знаеха за неговото присъствие в страната.

— Трябва да ни предупредиш, ако тангата влязат в склада преди единайсет — каза той. — Времето ни е много ценно. Не можем да се прокрадваме до Хагенмилер, а в същото време полицията да му обяснява по телефона, че складът му е ограбен. Той очаква властите да му се обадят довечера. Затова е по-добре, за да се запази елементът на изненадата, ние да сме първите, които ще го посетим.

— Ясно. — Последва тишина. Сетне Кенеди попита: — Какво е предчувствието ти за тази мисия?

Рап стисна слушалката и се огледа в малката спалня. Не знаеше дали Кенеди го пита просто ей така, или наистина иска да знае.

— Не съм сигурен — отвърна напрегнато. — Добре щеше да е да имам малко повече време за подготовката, но винаги се получава така.

Не прозвуча много убедително и Кенеди се хвана за думите му.

— Ако нещата не ти изглеждат оптимистични, не форсирай плана — каза бързо.