Винс Флин - Самотният играч

На двайсет и четири Ханк напусна курорта и отиде да работи като куриер за един строителен предприемач. Обичаше да помага за сключването на сделките. Обичаше да гледа как хората с поглед върху нещата използват смислено парите си. И най-важното, обичаше комисионните. На трийсет Хан спечели първия си милион, а на трийсет и пет вече имаше над двайсет милиона долара. Едър и висок, Ханк се превърна в легенда във Финикс. Строителният предприемач с нюх към парите. Беше изкачил една планина и сега беше време за следващата.

Следващата планина беше политиката. Сега, почти четвърт век по-късно, Ханк стигна до извода, че върховете й са недостижими от морална гледна точка. В политиката победата означаваше предимство пред съперника, а то се печелеше с всякакви средства. Ханк Кларк искаше да стане президент и работеше в тази посока, откакто през 1976 г. дойде във Вашингтон.

Сенаторът стана от стола си. Един от членовете на комисия се доближи и му прошепна:

— Председателят Ръдин ви очаква.

Кларк кимна и предаде на мъжа папката си с документи.

— Ако обичаш, отнеси ги в офиса ми.

После излезе от стаята, като на тръгване пожела на приятелите си сенатори и на членовете на комисията приятен уикенд. Ханк Кларк беше председател на сенатската Работна комисия по разузнаването. Повечето от сенаторите искаха да участват в комисиите за въоръжените сили, в правната или икономическата, тъй като медиите отделяха най-много внимание на тях. Не кипяха от желание да бъдат в комисията по разузнаването, защото по-голямата част от работата й се вършеше при закрити врата.

Сенатската Работна комисия по разузнаването и Постоянната комисия по разузнаването на Конгреса бяха натоварени с контрола върху разузнавателната дейност на всички американски институции и най-вече върху Централното разузнавателно управление, Агенцията за национална сигурност и Националното разузнавателно бюро. Кларк беше основният човек, който държеше под око пазачите на тайни. Той методично и тихо запазваше част от тайните за себе си.

Сенатор Кларк тръгна по коридора на Харт Билдинг. Кимаше и се усмихваше на хората, с които се разминаваше. Кларк беше добър политик. Караше всеки свой събеседник да се чувства важен, дори и да беше сред враговете му. Зави по коридора и влезе в малката приемна. До вратата вътре седеше полицай. Той вдигна очи.

— Добро утро, господин председател.

Кларк му отвърна с приятелска усмивка.

— Как си, Рой?

— Гърбът ме боли от годините. Но мисля, че ще изкарам още един час.

— Добре. — Кларк го потупа по рамото и набра кода на електронната система за заключване до вратата. Щом вратата се отключи, той влезе в зала 219. Зала 219 беше една от най-охраняваните и защитени на Капитолия. Цялата беше облицована в стомана, така че в нея не можеха да проникнат никакви електромагнитни вълни. Самата зала беше разделена на по-малки помещения, всяко от които — повдигнато над пода, за да могат техниците да проверяват по-лесно за подслушвателни устройства.

Сенатор Кларк продължи по коридора, като подмина няколко от заседателните зали със стъклени стени. В тях сенаторите и членове на комисията получаваха доклади от различните разузнавателни служби. В края на коридора той се спря пред друга врата с електронна брава. Вкара личния си петцифрен код и затвори след себе си шумоизолираната врата. Четирите стъклени стени на стаята бяха покрити с черни завеси. В средата на помещението с размери четири и половина на седем и половина метра се намираше черна овална маса. На масата имаше място за всеки от петнайсетте членове на комисията. Покритата със стъкло маса беше оборудвана с индивидуални лампи за четене и с монитори. В стаята беше тъмно. Светеше само една лампа.

Сенатор Кларк позна тънките кокалести пръсти на своя колега от комисията на Конгреса. Конгресмен Албърт Ръдин беше сложил ръцете си върху масата и четеше в светлия кръг, очертан от лампата. Кларк трудно можеше да различи в тъмното профила на Ръдин, но това нямаше значение. Той го беше запомнил добре. Този профил можеше да принадлежи само на двама души: или на конгресмена Албърт Ръдин, или на председателя на Комисията по разузнаването към Конгреса Икабод Крейн.

— Добър ден, Ал.

Ръдин не отвърна, а и Кларк не очакваше да чуе отговор. Едва ли имаше по-необщителен политик от Ал Ръдин. Кларк си взе чаша от бюфета и си наля „Джони Уокър“. Любезно попита Ръдин дали и той иска нещо за пиене. Конгресменът поклати глава.