Винс Флин - Орион

Доктор Айрини Кенеди стоеше край прясно засипания гроб и плачеше. Присъстваха малко хора — роднини и неколцина приятели. Останалите вече бяха на път за града, където в дома на една от близките на починалия щеше да има помен. Директорката на Центъра за борба с тероризма към ЦРУ искаше да прекара няколко мига сама на гроба на учителя си. Кенеди вдигна глава и избърса сълзите си, без да обръща внимание на лютия студ, обхванал западната част на Южна Дакота. Това бе последната й възможност да изрази мъката си от загубата на човека, който я беше научил на толкова много, така открито. После се връщаше във Вашингтон, където й предстоеше може би най-голямото изпитание в живота й. Стансфийлд й бе казал да не се притеснява. Беше уредил всичко необходимо. Тя щеше да заеме мястото му като директор на Централното разузнавателно управление. Кенеди не гореше от нетърпение да преживее процеса по утвърждаването си на тази длъжност. Притесняваше се, че ще трябва да бъде на нивото на покойния си шеф. Най-великия мъж, когото познаваше.

Томас Стансфийлд умря през една хладна есенна утрин. Децата, внуците му и Айрини Кенеди бяха до него. Преди да угасне, бе прекарал няколко дни в креслото си с притъпено от морфина съзнание, загледан в танца на последните есенни листа през последната есен в живота си. Всичко мина точно така, както той искаше.

Издигането на Томас Стансфийлд до върха на Централното разузнавателно управление се беше превърнало в легенда. Роден близо до градчето Стоунвил в Южна Дакота през 1920 г.‍, той излезе на преден план по време на две от най-трудните за страната му десетилетия. Безгрижните дни на неговата младост бяха съсипани от сухи горещи лета и апокалиптични прашни бури. Голямата депресия също взе своя дан от семейство Стансфийлд.

Родителите на Стансфийлд бяха емигранти. Бяха дошли от Европа през годините след Първата световна война, баща му — от Германия, майка му — от Норвегия. Томас Стансфийлд израсна пленен от разказите на родителите, бабите и дядовците си за техните родни места. В училище научи английски, но вечер, край огъня у дома, се говореха родните езици на неговите предци. Беше отличен ученик, поминъкът на семейството му — фермерството, не му беше по душа. Искаше някой ден да се върне в Европа и да изследва корените на рода си. Когато съдбата му даде възможност да влезе в Държавния университет на Южна Дакота с пълна академична стипендия, седемнайсетгодишният Томас не се поколеба нито за миг.

В колежа не му беше трудно. Завърши инженерство и история първи по успех в курса. Докато горещите и гладни дни на трийсетте се изнизваха, Стансфийлд разпозна нещо много по-зловещо на хоризонта. Повечето му съкурсници и преподаватели се бяха съсредоточили върху вътрешните проблеми на Америка, но той не изпускаше от погледа си възхода на фашизма в Европа. Умът му подсказваше, че предстои нещо голямо и знаменателно.

Франклин Делано Рузвелт също разбираше, че нещо пагубно става в Европа и в Далечния изток. Но в края на трийсетте Рузвелт не можеше да направи нищо. Политическата воля Америка да се намеси още не беше съзряла. Страната беше загубила твърде много свои синове в Първата световна война. Затова Рузвелт, политик, който винаги бе постъпвал разумно, се готвеше за войната така, както можеше. Едно от нещата, които стори, беше да повика близкия си приятел Дивия Бил Донован. Донован, нюйоркски юрист, беше награден с Медал на честта, задето беше командвал 69-и пехотен полк по време на Първата световна война във Франция. Той бе един от най-ценните и полезни съветници на Рузвелт. По настояване на Донован Рузвелт одобри формирането на Отдела на стратегическите служби (ОСС). Едно от първите неща, които Донован стори, беше да „претърси“ въоръжените сили и университетите за млади мъже с езикови умения, които да помагат на ОСС в анализирането на съобщенията, прехванати от страните от Оста. Донован имаше и нещо друго предвид. Той знаеше, че въпросът не е дали Америка ще се включи във войната, а кога. И когато това се случеше, той искаше да бъде подготвен и да може да вкара американци зад фронтовата линия на германците, за да организират силите на съпротивата, да събират разузнавателна информация и ако им наредят, да убиват врага.

Томас Стансфийлд беше един от най-добрите хора на Дивия Бил Донован. Слабото фермерско момче от западните степи на Южна Дакота говореше перфектно немски, норвежки и владееше прилично френски.