Винс Флин: Орион

— Нищо няма. Повярвай ми, търсих.

— Може би източниците ти не са толкова добри, колкото си мислиш — опита Елис.

Непоклатим, както винаги, Кларк се усмихна:

— Аз сам съм си източникът.

— Е, ще накарам някои хора да я проверят.

— Нямам нищо против, но бъди много внимателен.

— Защо? За какво трябва да ме е страх от нея?

— О, Марк, не знаеш в какво се забъркваш. Чувал ли си нещо за учителя на тази жена?

— За Стансфийлд ли?

— Да. — Кларк пак се усмихна. Винаги се бе възхищавал от стария шпионин. — Томас Стансфийлд не се боеше да премахва хора.

— Да убива ли имаш предвид?

— Естествено, но само онези, които бяха достатъчно глупави да заговорничат срещу него и да разкрият самоличността си.

— Значи мислиш, че Кенеди има същия безкомпромисен и жесток характер като покойния й шеф?

— Не съм казвал, че беше жесток и безкомпромисен. Томас Стансфийлд не беше жесток човек. Просто беше много пресметлив. Ако някой се опиташе да навреди на тази страна, на Управлението или лично на него — Кларк поклати глава, — неминуемо се прощаваше с живота.

— Не отговори на въпроса ми. — Елис не криеше раздразнението си. — Кенеди способна ли е да убие?

— Не съм сигурен, но определено не искам да го проверявам на практика.

Милиардерът затъпка с крака по земята като буен кон.

— Мама му стара, мен също ме убиват! Капиталът ми е спаднал с четирийсет процента! Броят на инвеститорите ми се е свил с над петдесет процента! Пазарът и без това е в достатъчно лошо състояние, но е абсолютно неприемливо да бъда със завързани очи. Прекалено много пари харча за проклетия „Ешелон“! — Елис забучи пръст в гърдите си и извика: — Искам да си върна инвестициите!

Кларк понечи да каже на Елис да се успокои, но се отказа. Милиардерът в момента бе извън контрол. „Ешелон“ бе свръхсекретната програма, започната от Агенцията за национална сигурност още през седемдесетте. С помощта на наземни станции, разположени по цялото земно кълбо, и космически спътници агенцията получи възможност да прехваща телекси, факсове и телефонни разговори. Използвайки суперкомпютри и високоусъвършенстван софтуер за разпознаване на гласове, АНС можеше да „прецежда“ милиони разговори всеки ден и да извади тези, които я интересуваха. Някъде по върховете някои умници бяха решили да подслушват чуждестранните компании, преки конкуренти на американските. Информацията после се продаваше срещу тлъста цена на дадена американска телекомуникационна компания, която се конкурираше с френска такава. „Ешелон“ продължи да се развива и през деветдесетте. Разтревожени от повсеместното разпространение по света на американски технологии, супершпионите от АНС започнаха да следят и комуникациите на фирмите от Силициевата долина. Сенатор Кларк, като председател на Сенатската работна комисия по разузнаването, си каза, че трябва да провери какво са открили те. Информацията, с която той разполагаше, беше много ценна за хора като Марк Елис. Кой работеше и върху какво? Колко близо беше дадена фирма до изваждането на готовия продукт на пазара? Кой искаше да го купи и за кого? Елис беше изградил империята си върху информацията. Кларк беше помогнал за създаването на чудовището и сега беше принуден да се изправи срещу него.

— Нямам вина, че закриха „Ешелон“ — каза тихо.

— Е, трябваше да убиете оная кучка, когато нададе вой в пресата.

„Кучката“, която Елис имаше предвид, беше служителка на АНС, прослушала прекалено много прехванати телефонни разговори и решила, че не е хубаво така американското правителство да шпионира собствения си народ.

— Марк, ние не убиваме хората, когато се свържат с пресата. Би изглеждало доста зловещо.

— Не ме поучавай. Винаги има начин.

— И ние ги опитахме всичките. Направихме така, че да изглежда като абсолютно побъркана. Ти не си в затвора; аз не съм… никой не е в затвора. Срещу никого не са повдигнати никакви обвинения, Марк. Бих казал, че свършихме доста добра работа, като успяхме да предотвратим надвисналата над нас катастрофа.

— Това в момента е катастрофа! — прекъсна го Елис. — Не чуваш ли какво ти говоря? Капиталът ми е намален с четирийсет процента. Клиентите ми понасят убийствени загуби и заплашват да си тръгнат.

Кларк си пое дъх и постави длан на рамото на събеседника си. Поведе го към терасата.

— След две години капиталът ти ще бъде възстановен. След десет години ще се е удвоил. Сега всички понасяме убийствени загуби.